Радий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
88 ФранцийРадийАктиний
Ba

Ra

(Ubn)
Външен вид

сребристобял

сребристобял
Общи данни
Име, символ, № Радий, Ra, 88
Химическа серия алкалоземен метал
Група, период, блок 2, 7, s
Свойства на атома
Атомна маса 226,0254 u
Атомен радиус 143 pm
Ковалентен радиус 221 pm
Радиус на ван дер Ваалс 283 pm
Електронна конфигурация [Rn] 7s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 8, 2
Оксидационни с-ния (оксид) 2
Кристална структура кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Плътност 5500 kg/m³
Температура на топене 973 K (700 °C)
Температура на кипене 2010 K (1737 °C)
Специф. топлина на топене 8,5 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 113 kJ/mol
Скорост на звука m/s при K
Други
Електроотрицателност 0,9 (скала на Полинг)
Топлопроводимост 18,6 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 509,3 kJ/mol

Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.

  • Атомен номер – 88;
  • Атомна маса – 226,02;
  • Точка на топене – 973 К;
  • Точка на кипене – 1413 К

Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.

Радият се съдържа в най-богатите на него уранови руди до 0,2 g на тон руда. Понастоящем радият се получава в относително големи количества в Канада.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Радият е сребристо бял метал, достатъчно мек. Радиевите соли багрят безцветния пламък в червен. Разлага студената вода буйно. Той е по-силен редуктор от бария. Прясно получените соли на радия са безцветни, но след късо време се оцветяват в жълто, после в кафяво вследствие на радиоактивно лъчение. Както радият, те всички светят, като на тъмно се наблюдава зелено светене. При отделяне на едно хелиево ядро се получава радон.

Валентността му е непроменлива-винаги втора.

Разположение в периодичната таблица[редактиране | редактиране на кода]

Ra е разположен в 7-ми период, II-ра „А“ група. Поредният номер е 88 (съответстващ на броя на протоните).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Н. Коралов, „Неорганична химия“, ДИ „Техника“, София, 1975