Радий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Радий, 88Ra
Radium226.jpg
сребристобял
Общи данни
ФранцийРадийАктиний
Ba

Ra

(Ubn)
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Радий, Ra, 88
Група, период, блок 2, 7, s
Химическа серия Алкалоземен метал
Електронна конфигурация [Rn] 7s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 8, 2
Electron shell 088 Radium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 226,0254 u
Атомен радиус 143 pm
Ковалентен радиус 221 pm
Радиус на ван дер Ваалс 283 pm
Степен на окисление 2
Оксид основен
Електроотрицателност 0,9 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: 509,3 kJ/mol
Radium spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура кубична
Cubic.svg
Плътност 5500 kg/
Температура на топене 973 K
(700 °C)
Температура на кипене 2010 K
(1737 °C)
Специф. топлина на топене 8,5 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 113 kJ/mol
Топлопроводимост 18,6 W/(m·K)

Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.

  • Атомен номер – 88;
  • Атомна маса – 226,02;
  • Точка на топене – 973 К;
  • Точка на кипене – 1413 К

Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.

Радият се съдържа в най-богатите на него уранови руди до 0,2 g на тон руда. Понастоящем радият се получава в относително големи количества в Канада.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Радият е сребристо бял метал, достатъчно мек. Радиевите соли багрят безцветния пламък в червен. Разлага студената вода буйно. Той е по-силен редуктор от бария. Прясно получените соли на радия са безцветни, но след късо време се оцветяват в жълто, после в кафяво вследствие на радиоактивно лъчение. Както радият, те всички светят, като на тъмно се наблюдава зелено светене. При отделяне на едно хелиево ядро се получава радон.

Валентността му е непроменлива-винаги втора.

Разположение в периодичната таблица[редактиране | редактиране на кода]

Ra е разположен в 7-ми период, II-ра „А“ група. Поредният номер е 88 (съответстващ на броя на протоните).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Н. Коралов, „Неорганична химия“, ДИ „Техника“, София, 1975