Радий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Радий
Радий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на радий
ФранцийРадийАктиний
Ba

Ra

(Ubn)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Радий, Ra, 88
Група, период, блок 27s
Химическа серия алкалоземен метал
Електронна конфигурация [Rn] 7s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 8, 2
CAS номер 7440-14-4
Свойства на атома
Атомна маса [226] u
Атомен радиус 215  pm
Ковалентен радиус 221±2 pm
Радиус на ван дер Ваалс 283 pm
Степен на окисление 2
Оксид RaO (силно основен) (по аналог с Ba)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
0,9
Йонизационна енергия I: 509,3 kJ/mol
II: 979 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична обемноцентрирана
Плътност 5500 kg/m3
Температура на топене 973 K (700 °C)
Температура на кипене 2010 K (1737 °C)
Моларен обем 45,2×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 8,5 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 113 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 819 906 1037 1209 1446 1799
Специф. топл. капацитет 92 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост ≈106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивлениеΩ.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 18,6 W/(m·K)
Магнетизъм немагнитен
История
Наименован от латинското radius – „лъч“
Откритие Мария и Пиер Кюри (1898 г.)
Изолиране Мария Кюри (1910 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
223Ra радио 11,43 дни α 219Rn
224Ra радио 3,632 дни α 220Rn
225Ra радио 14,9 дни β- 225Ac
226Ra радио 1600 г. α 222Rn
228Ra радио 5,75 г. β- 228Ac
Радий в Общомедия

Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.

  • Атомен номер – 88;
  • Атомна маса – 226,02;
  • Точка на топене – 973 К;
  • Точка на кипене – 1413 К

Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.

Радият се съдържа в най-богатите на него уранови руди до 0,2 g на тон руда. Понастоящем радият се получава в относително големи количества в Канада.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Радият е сребристо бял метал, достатъчно мек. Радиевите соли багрят безцветния пламък в червен. Разлага студената вода буйно. Той е по-силен редуктор от бария. Прясно получените соли на радия са безцветни, но след късо време се оцветяват в жълто, после в кафяво вследствие на радиоактивно лъчение. Както радият, те всички светят, като на тъмно се наблюдава зелено светене. При отделяне на едно хелиево ядро се получава радон.

Валентността му е непроменлива-винаги втора.

Разположение в периодичната таблица[редактиране | редактиране на кода]

Ra е разположен в 7-ми период, II-ра „А“ група. Поредният номер е 88 (съответстващ на броя на протоните).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Н. Коралов, „Неорганична химия“, ДИ „Техника“, София, 1975