Радиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Радиново
Общи данни
Население 618 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,065 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 4202
Тел. код 0318
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 61412
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ГЕРБ, ОЗ)
Кметство
   - кмет
Радиново
Димитър Къртев
(ГЕРБ)

Радиново е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив. Името на селото се среща понякога и като Раденово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Радиново се намира в Горнотракийската низина, на 7 km северозападно от град Пловдив на надморска височина 172 m. Площта на селото е 1270,5 ha.

История[редактиране | редактиране на кода]

Radenovo.jpg

Според местното предание името на селото идва от Ради – млад, непокорен и горд българин, живял по времето на османската власт. Селото, в което Ради живеел, се намирало между река Потока и сегашното село Войсил. Турци отвлекли няколко от най-хубавите моми в селото, между които и изгората на Ради. Вечерта той събрал една дузина младежи, изколват турците и освобождават девойките. За да избегнат отмъщение, бягат в гъстата гора, турска потеря ги търсила, за да ги изколи, но не ги открила. След това Ради с младежите се заселват на мястото, където днес е село Радиново.

Това обаче е според преданията. Историческите сведения обаче говорят друго, и според тях Радиново е старо селище, съществувало през Средновековието и преживяло османското нашествие.

Най-ранните сведения за селото се съдържат в акънджийския регистър от 1472 г., където селото е описано като „село Радин Ова Геберан“, част от нахията Филибе (Пловдив) – (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73,л.48а – справка на сътрудника на Ориенталския отдел на НБКМ-Сф Стоян Шиваров. Копие от справката – в личния архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). Сведения за селото под имената „Село Раднева, спадащо към Филибе“ има и в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г. (НБКМ-Сф, ОО – Д 649 – Извори за българската история, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161) и под името „село Радинова“ от каазата Филибе (Пловдив) в целокупния кратък регистър на Османската империя от 1530 г.(Istanbul – BOA, TD 370,s.93).

Османски документи за село Радиново от периода ХV-ХVІІ в.:

Подробен регистър на акънджиите от 1472 г. – „Нахия Филибе (Пловдив). Село Радин Ова Геберан“ – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.48 а. В дефтера на акънджиите от 1472 г.,под името на селото – Радин Ова Геберан са посочени всичко главите на 23 домакинства, като всичките имена на данъкоплатците са до едно християнски.(това е най-ранният известен досега османски данъчен регистър за района на Пловдивско и все още не е публикуван).

Подробен регистър на доганджиите-соколари от 1477 г.(НБКМ-Сф, ОО – Д 649) – „Село Раднева, спадащо към Филибе.Къщи (неверници – т.е.християни) – 3.Доход – 256(акчета)“. – Извори за българската история, том 10,Сф, БАН,1964 г.,стр.161.

Подробен регистър на тимарската ленна рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г. – „Нахия Филибе.Село Радинова“ – Istanbul – BOA, TD 26,s.99 (споменато е във една странична бележка в полета на л.99 от дефтера, заедно със още 6 пловдивски села). Пак във същия дефтер от 1489 г. – „Тимар на Мурад, син на Сенкур, сераскер на вилаета, и на Халил. Владеят го и участват в походите. Село Радинова“ – Istanbul – BOA, TD 26,s.149.

Подробен войнишки регистър на Пловдивско от 1495 г.(?) – „Село Радинова, спада към Филибе“ (НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87) – Извори за българската история, том 20,Сф, БАН, 1974 г.,стр. 186-196.

Съкратен целокупен регистър на цялата Османска империя от 1530 г. – „Каза Филибе(Пловдив)...Село Радинова.Ханета(къщи) неверници (т.е. българи-християни) – 45. Ханета (къщи) вдовици – 6. (общо всичко 51 ханета/къщи). Доход – 4300(акчета)“ – Istanbul – BOA, TD 370,s.93.

Подробен войнишки регистър на Пловдивско от 1573 г. – „Село Радин от казата Филибе“ (Istanbul – BOA MAD 363,s.373) – Ст. Андреев, Е. Грозданова – „Българите през ХVІ в.“, Сф, 1986 г., стр.66-68.

Съкратен иджмал регистър на данъка джизие за Пловдивско от 1635 г. (НБКМ-Сф, ОО – ф.88,а.е.50) – „Село Радинова – 20 ханета (т.е. къщи християни), нови – 2 (ханета, т.е. къщи – хриситияни), всичко 22 ханета (къщи) християни“. – Турски извори за българската история, том 8, Сф, 2001 г., стр. 21 – виж № 51.

Съкратен иджмал регистър на данъка джизие за Пловдивско от 1651 г. (НБКМ-Сф, ОО – Пд 17/28) – „Село Радинова – 12 ханета (т.е. къщи – хриситияни).“ – Турски извори за българската история, том 8, Сф, 2001 г., стр. 216.

Подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695 г. (Istanbul – BOA, MAD 3604, s. 70-87, където са описани селата от нахия Коюндепеси на казата Филибе, сред които е и Радиново) – „Каза Филибе...Нахия Коюндепеси...Село Радинова. Чифлици мюсюлмани – 2. Ханета(къщи) на неверниците (т.е българите-християни) в споменатато село – ханета (къщи) рая (обикновеното население) – 7, ханетата на войниците от село – общо 24 ханета (къщи). Всичко ханета (къщи) от споменатото село Радинова – общо 33 ханета (къщи). Мюсюлмани – 2 ханета (къщи). Неверници – 31 ханета (къщи).“ – Сборник „Ege Ünıversıtesi edebiat fakultesi yaınları. Tarih ıncelemleri Dergisi – cilt/volume XXII(22), sayı/number 2,aralık/december 2007,Bornova – Izmir.Prof.dr.Ahmet Özgiray`a armağan“ – вижте статитията на турския историк-османист доцент Туран Гьокче – „Turan Gökçe – 1695 Tarihli mufassal avariz defterine göre Filibe kazasında nüfus ve yerleşme düzeni“, s.99 (вижте графи 2-7 от посочената таблица с цифровите извадки от дефтера).

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Историческа забележителност в село Радиново е паметна плоча, открита през 1981 г. в чест на 1300 години от основаването на България. На нея са изписани имената на загиналите местни участници в Балканската война 1912-1913 г., Първата световна война – 1914-1918 г., Отечествената война – 1944-1945 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Последната събота на месец май (летен Никулден) – традиционен събор на селото.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Близо до селото се намират

  • Завод за бяла техника LIEBHERR HAUSGERATE MARICA
  • Завод за електроматериали SCHNEIDER ELECTRIC
  • Завод за преработка на тютюн SOCOTAB
  • Хлебозавод „Лозана“
  • Логистична база Фреш Лоджик
  • Завод за преработка на череши „Агри България“ЕООД

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]