Радиовце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радиовце
Радиовце
— село —
Църквата „Свети Атанасий“
Църквата „Свети Атанасий
41.9061° с. ш. 20.9644° и. д.
Радиовце
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаБървеница
Географска областГорни Полог
Надм. височина590 m
Население1049 души (2002)
Пощенски код1213
Официален сайтradiovca.tripod.com
Радиовце в Общомедия

Радиовце или Радиовци (на македонска литературна норма: Радиовце; на албански: Radiovca, Радиовца) е село в Северна Македония, в Община Бървеница.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горни Полог, на левия бряг на Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Радиовиче с 46 джизие ханета (домакинства).[1]

В края на XIX век Радиовце е село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Радиовци — има 20 прости съ слама покрити кѫщи и е чифликъ. На селското църковище се коли курбанъ на Димитровдень.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Радиовци е село, населявано от 150 жители българи християни.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Радуевце има 25 сръбски патриаршистки къщи.[4] Към 1905 година цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радиовце има 200 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война Цветко Илиев Серов от Радиовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според Афанасий Селишчев („Полог и его болгарское население“) в 1929 година Радковце е село в Бървенишка община (с център в Жеровяне) в Долноположкия срез и има 47 къщи с 345 жители албанци, но на приложената етническа карта Радиовце е отбелязано като смесено българо-албанско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 1049 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 346
албанци 691
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 9

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Радиовце
  • Живко Стефановски (1923 – 2008), писател и публицист от Северна Македония
  • Цветко Илиев Серов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[9]
  • Софре Георгиевски (? – 1963), войвода
Свързани с Радиовце

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317 и 873.
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.