Радиовце
| Радиовце Радиовце | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Атанасий“ | |
  Радиовце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Бървеница |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 590 m |
| Население | 1049 души (2002) |
| Пощенски код | 1213 |
| Официален сайт | radiovca.tripod.com |
| Радиовце в Общомедия | |
Радиовце или Радиовци (на македонска литературна норма: Радиовце; на албански: Radiovca, Радиовца) е село в Северна Македония, в Община Бървеница.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горни Полог, на левия бряг на Вардар.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Радиовиче с 46 джизие ханета (домакинства).[1]
В края на XIX век Радиовце е село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Радиовци — има 20 прости съ слама покрити кѫщи и е чифликъ. На селското църковище се коли курбанъ на Димитровдень.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Радиовци е село, населявано от 150 жители българи християни.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Радуевце има 25 сръбски патриаршистки къщи.[4] Към 1905 година цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радиовце има 200 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война Цветко Илиев Серов от Радиовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според Афанасий Селишчев („Полог и его болгарское население“) в 1929 година Радковце е село в Бървенишка община (с център в Жеровяне) в Долноположкия срез и има 47 къщи с 345 жители албанци, но на приложената етническа карта Радиовце е отбелязано като смесено българо-албанско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 1049 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 346 |
| албанци | 691 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 9 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Радиовце
Живко Стефановски (1923 – 2008), писател и публицист от Северна Македония
Цветко Илиев Серов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[9]- Софре Георгиевски (? – 1963), войвода
- Свързани с Радиовце
- Йован Павловски (р. 1937), писател от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317 и 873.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.
| |||||||||||||||||
