Радиовъглеродно датиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изменение на концентрацията на радиовъглерод (14C) в атмосферата, предизвикано от ядрени опити. Със синьо (100%) е показана естествената му концентрация

Радиовъглеродно датиране е физически метод за радиоактивно датиране на биологически останки, предмети и материали с биологически произход чрез измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода въглерод-14 (14C) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи. Предложен е от Уилард Либи през 1946 г., за което той е удостоен с Нобелова награда за химия, 1960). Във всички живи организми съотношението между въглерод 14 и въглерод 12 е същото както в атмосферата, защото при жизнените процеси непрекъснато се обменя въглерод с околната среда. Когато обаче организмът умре, този обмен се прекратява и броят на ядрата въглерод 14 които са се съдържали в него започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивното разпадане.По броя на неразпадналите се ядра може да се определи възрастта на предмета или организма.

Пример[редактиране | редактиране на кода]

В руините на древен град са намерени дървени предмети, в които концентрацията на е четири пъти по-малка, отколкото в наскоро отрязано дърво. Да се определи възрастта на предметите. Периодът на полуразпад на е години.

Решение: От закона за радиоактивното разпадане следва, че , т.е. . Следователно възрастта на предметите е години.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Физика и астрономия. Учебник за 10. клас за задължителна подготовка. Максим Максимов, Георгиос Христакудис, Булвест 2000, С., 2008, с. 78

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]