Радиовъглеродно датиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
INTCAL13 - кaлибровъчна крива за северното полукълбо. Измерената възраст (по вертикалната ос) съотвества чрез кривата на дата (по хоризонталната ос)

Радиовъглеродно датиране е физически метод за радиоактивно датиране на биологически останки, предмети и материали с биологически произход чрез измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода въглерод-14 (14C) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи. Предложен е от Уилард Либи през 1946 г., за което той е удостоен с Нобелова награда за химия, 1960). Във всички живи организми съотношението между въглерод 14 и въглерод 12 е същото както в атмосферата, защото при жизнените процеси непрекъснато се обменя въглерод с околната среда. Когато обаче организмът умре, този обмен се прекратява и броят на ядрата въглерод 14 които са се съдържали в него започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивното разпадане.По броя на неразпадналите се ядра може да се определи възрастта на предмета или организма.

Сравняването на датировки, получени чрез радиовъглерод с тези от други методи показват систематично отклонение. Това довежда до разбирането, че, макар и незначително, съотношението между изотопите се променя във времето, но за прецизни резултати е нужно да се отчита този факт. След 1998 г. се въвеждат стандартни калибровъчни криви, чрез които "въглеродната възраст" се преобразува в календарна дата. Последната (за сега) калибровка е публикувана в 2013 г.[1]

Пример[редактиране | редактиране на кода]

В руините на древен град са намерени дървени предмети, в които концентрацията на е четири пъти по-малка, отколкото в наскоро отрязано дърво. Да се определи възрастта на предметите. Периодът на полуразпад на е години.

Решение: От закона за радиоактивното разпадане следва, че , т.е. . Следователно възрастта на предметите е години.[2]
Изменение на концентрацията на радиовъглерод (14C) в атмосферата, предизвикано от ядрени опити. Със синьо (100%) е показана естествената му концентрация

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reimer, Paula J.. IntCal13 and Marine13 radiocarbon age calibration curves 0–50,000 years cal BP. // Radiocarbon 55. 2013. DOI:10.2458/azu_js_rc.55.16947. с. 1869–1887.
  2. Физика и астрономия. Учебник за 10. клас за задължителна подготовка. Максим Максимов, Георгиос Христакудис, Булвест 2000, С., 2008, с. 78

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]