Радио Свободна Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война и финансирано от правителството на САЩ. До 1972 година радиото е било финансирано и от ЦРУ. Започва да съществува от 1949 година, като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк.

От 1951 г. радиото излъчва от Мюнхен.

В социалистическа България[редактиране | редактиране на кода]

До към средата на 1960-те забавните програми на Свободна Европа излъчвани по „къси вълни“ не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след събитията в Чехословакия, когато заглушаването става тотално[1][2]. До 1989 г. работещите в радиото са определяни като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими.

С радио Свободна Европа са свързани някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на комунизма – Георги Марков, Владимир Костов, Румяна Узунова. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава политическо убежище, докато е кореспондент на в. Работническо дело в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, остра критика на социалистическите порядки.

Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимото дружество за защита правата на човека, Движението за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести[2].

След 1989[редактиране | редактиране на кода]

В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в София, а централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в Прага. Директор на българския отдел в това време е Румен Трайчев, емигрант от 1966 година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години – Милен Минчев, Георги Папакочев, Георги Коритаров, Красимир Лаков, Елена Никлева, Татяна Ваксберг, Диана Иванова, Екатерина Бончева, Асен Гешаков, Стояна Георгиева, Румяна Червенкова, Антони Георгиев, Георги Стойчев.

След падането на социалистическите режими в Източна Европа нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до 2004 г., когато е закрита[2] заедно с отделите на новите страни-членки на НАТО – Естония, Литва, Латвия, Словакия. От 2004 до 2006 г. работи радио Нова Европа – наследник на „Свободна Европа“.

В момента радио Свободна Европа/радио Свобода продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток – Афганистан, Иран, Русия, Централна Азия, Кавказ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]