Радист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радистът на съветската дрейфуваща арктическа станция Северен полюс-1 Ернст Кренкел работи на радиостанцията

Радистът е специалист по приемане и предаване на безжични съобщения по радиочестотите, чрез апарати, които се наричат радиостанции.

С изобретяването на радиото в края на 19 век започва усилен обмен на радиосъобщения между кореспондентите от една държава, и различните държави, и континенти. Първите радиостанции са масивни апарати, които нямат автоматични настройки. За осъществяване на радиовръзка чрез тях е необходимо ръчно въвеждане на множество настройки и параметри, което от своя страна изисква определена квалификация. Така в началото на 20 век възниква професията „радист“. По-късно, с развитието на средствата за автоматизация, труда на радистите се облекчава и възникват смесени длъжности, като „щурман-радист“ в бомбардировъчната авиация, „стрелец-радист“ в щурмовата авиация и други.

Радистите са:

Най-многобройни са радистите във въоръжените сили, след тях на корабите, самолетите и експедициите в отдалечени места – като геолози и други. С развитието на дигиталните и спътниковите комуникации в края на 20 век и особено в началото на 21 век се появяват компактни уреди за комуникация с автоматични настройки. Професията „радист“ постепенно изчезва. Там, където са изрично необходими специалисти по безжични комуникации, например в армията и на корабите, радистите са заместени от свързочници – специалисти, техници и инженери по комуникациите.

Радиовръзките като хоби[редактиране | редактиране на кода]

Милиони хора по света изучават морзовата азбука и осъществяват любителски радиовръзки. Те се наричат радиолюбители.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кренкель, Э. Т.. RAEM — мои позывные. Москва, Советская Россия, 1973. с. 436. ((ru))