Радиус на Бор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Радиусът на Бор е физична константа, която е равна точно на най-вероятното разстояние между атомното ядро и електрона във водородния атом в основно състояние. Наречен е в чест на Нилс Бор, тъй като играе роля в неговия едноимен модел на атома. Стойността му към 2019 г. е 5,29177210903(80)×10−11 m.[1][2]

Определение[редактиране | редактиране на кода]

В SI, радиусът на Бор е:[3]

където:

е радиусът на Бор;
е диелектричната проницаемост във вакуум;
е редуцираната константа на Планк;
е масата на електрона в покой;
е елементарният заряд;
е скоростта на светлината във вакуум;
е константата на тънката структура.

По данни на CODATA от 2014 г., радиусът на Бор има стойност 5,2917721067(12)×10−11 m (приблизително 53 pm или 0,53 Å).[1][2]

Радиус на Бор е свързан с Комптъновата дължина на вълната на електрона, , и класическия електронен радиус, . Всяка от тези три дължини може да се изрази по отношение на другите чрез константата на тънката структура, :

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б CODATA Value: Bohr radius // Fundamental Physical Constants. National Institute of Standards and Technology. Посетен на 13 февруари 2016.
  2. а б Числото в скоби обозначава стандартното отклонение на последните цифри.
  3. David J. Griffiths, Introduction to Quantum Mechanics, Prentice-Hall, 1995, p. 137. ISBN 0-13-124405-1