Радичевци
| Радичевци Радичевци/Radičevci | |
  Радичевци | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Босилеград |
| Надм. височина | 719 m |
| Население | 155 души (2011) |
| Радичевци в Общомедия | |
Радичѐвци (на сръбски: Радичевци или Radičevci) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Радичевци са намира в сръбската част на областта Краище, на 5 километра на юг-югоизток от Босилеград, на пътя за Кюстендил, на брега на река Драговищица.
Традицонно, селото е съставено от две махали – Село (Горна махала) и Венч̀арска махала (Долно Радичевци).[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местни предания основател на селото е дедо Радичко, който дошъл заедно с брат си Райчо от Паланечко, Македония. Райчо освовал село Райчиловци, а Радичко - Радичевци. След като Радичко се установил в махалата Село, пристигнали и други заселници - от Кочанско, Македония и от селата Метохия и Гложие в Краището.[3]
Радичевци се споменава в османотурски документи от 1576 година под името Радичовче.[4]
В 1864 година Радичевци е господарско село в нахия Краище, което има 17 ханета (68 мъже), а в 1866 година – 18 ханета (193 жители).[5]
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. То влиза в състава на Боосилеградска селска община,[6] която е част е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радичевци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 година откритото четири години по-рано училище е закрито.[2]
През 1941-1944 година Радичевци, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление. През периода 1941-1945 година в селото отново функционира училище.[2] След 1944 година Радичевци е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
Население след 1878 година[редактиране | редактиране на кода]
- 1880 – 117[4]
- 1900 – 162[4]
- 1910 – 170[4]
- 1948 – 239
- 1953 – 183
- 1961 – 149
- 1971 – 175
- 1981 – 182
- 1991 – 180
- 2002 – 164
- 2011 – 155
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
(2002)
- 45,12% българи
- 10,36% сърби
- 1,82% македонци
- 1.21 югославяни
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Радичевци
Васил (Васе) Ников Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Ной Димитров,[8] загинал през Първата световна война[9]- Димитър Ризов (Мите, 1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Радичевци е наречена улица в квартал „Красна поляна 1“ в София (Карта).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 321.
- ↑ а б в Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 228.
- ↑ Захариев, пос. съч, с. 319, 322.
- ↑ а б в г Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 67.
- ↑ Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 203.
- ↑ Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 595 и 873.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 247, л. 2, 3
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 595.
| ||||||||||
