Ради Найденов (дипломат)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ради Найденов.
| Ради Найденов | |
|---|---|
| български дипломат | |
.jpg) Ради Найденов, 2017 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
|
|
|
| Образование | Университет за национално и световно стопанство |
| Ради Найденов в Общомедия | |
.jpg)
Ради Найденов е български дипломат, министър на външните работи на България в служебното правителство на Огнян Герджиков.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София на 24 август 1962 г.
Внук е на Ради Найденов – старши български политик от БЗНС след 1945 година. Участник в Септемвриското въстание през 1923 година. Министър на правосъдието от 1946 до 1962 г. Член на Президиума на Народното събрание от 1962 до 1971 г. Известен с това, че подписва смъртната присъда на Никола Петков.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Завършва Немската гимназия в София през 1981 г.[1][2][3] Следва специалност „Международни отношения“ в УНСС от 1983 до 1989 г., която завършва със степен магистър. През 1993 г. завършва курс за млади дипломати към Европейския колеж за изследвания в областта на международната политика и политика за сигурност – център „Джордж Маршал“. Специализира в Германия, Франция и САЩ.[1][2]
Владее немски, руски и английски език[2]=
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва кариерата си като външнополитически сътрудник в БЗНС през 1990 година, където работи до 1992 г. През 1992 г. е експерт в Управление „Политика и сигурност“ в Министерството на отбраната.[2]
Работи в Министерството на външните работи от декември 1992 г. Заема позициите аташе, трети секретар в посолството на България в Швейцария (1994 – 1996), първи секретар в посолството в Германия (1999 – 2001).
От 2001 до 2002 г. е заместник-министър на отбраната. До 2005 г. е началник на кабинета на министър-председателя на България (по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски[3]).
От 2005 до 2011 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Австрия. През май 2011 г. е назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, което е най-високата длъжност в дипломатическата служба.[1]
От февруари 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик в Германия.[4] Приключва мандата му през 2018 г. В периода 27 януари - 4 май 2017 г. е служебен министър на външните работи. От 21 май 2019 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Швейцария, а от 26 юни е извънреден и пълномощен посланик на България в Лихтенщайн със седалище в Берн[5].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Посланикът в Австрия Ради Найденов става постоянен секретар на външно министерство, статия в Дневник.БГ от 19 май 2011 г.
- ↑ а б в г Биография от сайта на МВнР, посетен на 25 януари 2012 г.
- ↑ а б Ради Найденов: Много е лесно българинът да заживее като австриец, интервю във frognews.bg от 10 декември 2008 г.
- ↑ Посланик Ради Найденов връчи акредитивните си писма. // mfa.bg. МВнР, 25.02.2012 г..
- ↑ Сайта на Министерството на външните работи
| |||||||||||||||
