Ради Найденов (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ради Найденов.

Ради Найденов
български дипломат
Ради Найденов, 2017 г.
Ради Найденов, 2017 г.

Роден
Ради Найденов (дипломат) в Общомедия
Министър Кристиан Вигенин и посланик Ради Найденов, 2014 г.

Ради Найденов е български дипломат, министър на външните работи на България в служебното правителство на Огнян Герджиков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 24 август 1962 г.

Внук е на Ради Найденов – старши български политик от БЗНС след 1945 година. Участник в Септемвриското въстание през 1923 година. Министър на правосъдието от 1946 до 1962 г. Член на Президиума на Народното събрание от 1962 до 1971 г. Известен с това, че подписва смъртната присъда на Никола Петков.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Немската гимназия в София през 1981 г.[1][2][3] Следва специалност „Международни отношения“ в УНСС от 1983 до 1989 г., която завършва със степен магистър. През 1993 г. завършва курс за млади дипломати към Европейския колеж за изследвания в областта на международната политика и политика за сигурност – център „Джордж Маршал“. Специализира в Германия, Франция и САЩ.[1][2]

Владее немски, руски и английски език[2]=

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си като външнополитически сътрудник в БЗНС през 1990 година, където работи до 1992 г. През 1992 г. е експерт в Управление „Политика и сигурност“ в Министерството на отбраната.[2]

Работи в Министерството на външните работи от декември 1992 г. Заема позициите аташе, трети секретар в посолството на България в Швейцария (1994 – 1996), първи секретар в посолството в Германия (1999 – 2001).

От 2001 до 2002 г. е заместник-министър на отбраната. До 2005 г. е началник на кабинета на министър-председателя на България (по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски[3]).

От 2005 до 2011 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Австрия. През май 2011 г. е назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, което е най-високата длъжност в дипломатическата служба.[1]

От февруари 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик в Германия.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]