Радмила Пашич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радмила Пашич
Радмила Пашиќ
северномакедонска археоложка
Родена
27 ноември 1931 г. (92 г.)

Учила вБелградски университет
Научна дейност
Областархеология
Работила вНароден музей - Охрид,
Музей на Македония - Скопие

Радмила Пашич (на македонска литературна норма: Радмила Пашиќ) е видна северномакедонска археоложка.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пашич е родена на 27 ноември 1931 година в стружкото село Подгорци, тогава в Кралство Югославия. Завършва археология във Философския факултет на Белградския университет в 1956 година. Магистърска теза защитава в 1981 година. От 1956 година работи в Народния музей в Охрид. След това работи като кустос в Музея на Македония от 1963 година до 1996 година.[1]

Радмила Пашич прави археологически проучвания и разкопки на много археологически обекти: античния и средновековен град Просек край Демир Капия, гевгелийските Сува река, Милци и Дедели, античното селище и крепост Хисар при Марвинци, Сопот, Винишкото кале, археологически обекти край Нерези и Студеничани.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пашић, Радмила. Археолошка испитивања на локалитету „Орлова Чука“ код села Стар Караорман // Старинар XXI. Београд, 1972. с. 129–134.[1]
  • Пашић, Радмила. Праисторијска ископавања у Демир Капији // Старинар XXVI. Београд, 1976. с. 155–158.[1]
  • Пашиќ, Радмила. Железно време, Археолошка карта на Република Македонија, 1. Скопје, 1994. с. 62–79.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1123. (на македонска литературна норма)
  2. Пашиќ, Радмила // Macedonism. Посетен на 8 април 2019.