Радово (дем Синтика)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.
| Радово Χαροπό | |
|---|---|
| — село — | |
  Радово  Радово  Радово | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 181 m |
| Население | 1432 души (2001) |
Радово или Радево (на гръцки: Χαροπό, Харопо, катаревуса: Χαροπόν, Харопон, до 1927 Ράδοβον, Радовон[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 1432 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Сярското поле, на южния вход на Рупелското дефиле и на около 4 километра северно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Радо. Жителското име е ра̀довя̀нин, ра̀довя̀нка, ра̀довя̀не.[2]
Легендата за възникването на селото е следната: В далечните времена на първоначалния период на османската власт, буен младеж на име Радо е живял в Демир Хисар. След поредната младежка свада Радо избягал в Солун и станал пират. Кръстосвал с кораб в Бяло и Средиземно море. След време той и неколцина негови другари решили да оставят опасния занаят. Радо ги довел в Демир Хисар и се оженили за най-личните български моми в града. Построили си къщите в близост до града и така основали селото Радово. Традицията да си вързват кърпи на главите е пренесена от в новото Чучулигово.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Радово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радово (Radovo) е посочено като село с 95 домакинства и 300 жители българи.[4]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Радово, един час на СЗ от Валовища. Камениста почва и баири. Главното занятие на жителите състои в направата на каменни мелнички, които се разпращат дори в Драмско. Малко жители и земледелци. Гръцка църква; в училището, което спохождат 20 ученика, учат по някоя книга и български. 50 къщи само българе.[5] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година Радево брои 400 жители, всичките българи християни.[6]
Цялото население на Радово е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Радово (Radovo) се състои от 560 българи патриаршисти гъркомани.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Радово попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Харопон, в превод Радостно, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Радово
Георги Симеонов, български революционер от ВМОРО, воденски селски войвода през Илинденско-Преображенското въстание[8]- Димитри Авгенаки, български революционер, участник във Филики Етерия, прехвърлил се след разгрома на въстанието в Молдова в 1821 година отвъд Прут в Русия. В документ на задържалите го руски власти пише за него: „Българин, турски поданик от село Радово, намиращо се около град Демир. Преди 34 години пристигнал във влашкото градче Плоещ. Занимавал се с правенето на самари. През април месец се присъединил към етеристите. В Русия не е бил. Постоянно местожителство има в своето отечество.“[9]
- Иван Радовски (1905 – 1978), български революционер, деец и терорист на ВМРО
- Лазар Кунгалов (1884 – 1970), български революционер,деец и войвода на ВМОРО и ВМРО
- Тома Радовски (1862 – 1957), български революционер, деец и районен войвода на ВМОРО и ВМРО
- Христо Радовски (1903 – 1980), български революционер, член и деец на ВМРО
- Марко Радовски (1908 – 1984), български революционер, деец и четник на ВМРО
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
- ↑ Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Велико Търново, Фабер, 2017. с. 7-8.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 852.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
- ↑ Тодоров, Николай. Балкански измерения на Гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 182.
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „