Радово (дем Синтика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.

Радово
Χαροπό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 181 m
Население 1432 души (2001)

Радово или Радево (на гръцки: Χαροπό, Харопо, катаревуса: Χαροπόν, Харопон, до 1927 Ράδοβον, Радовон[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 1432 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле, на южния вход на Рупелското дефиле и на около 4 километра северно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Радо. Жителското име е ра̀довя̀нин, ра̀довя̀нка, ра̀довя̀не.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Радово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радово (Radovo) е посочено като село с 95 домакинства и 300 жители българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Радово, един час на СЗ от Валовища. Камениста почва и баири. Главното занятие на жителите състои в направата на каменни мелнички, които се разпращат дори в Драмско. Малко жители и земледелци. Гръцка църква; в училището, което спохождат 20 ученика, учат по някоя книга и български. 50 къщи само българе.[4]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година Радево брои 400 жители, всичките българи християни.[5]

Цялото население на Радово е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Радово (Radovo) се състои от 560 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Радово попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Харопон, в превод Радостно, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Радово
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Симеонов, български революционер от ВМОРО, воденски селски войвода през Илинденско-Преображенското въстание[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитри Авгенаки, български революционер, участник във Филики Етерия, прехвърлил се след разгрома на въстанието в Молдова в 1821 година отвъд Прут в Русия. В документ на задържалите го руски власти пише за него: „Българин, турски поданик от село Радово, намиращо се около град Демир. Преди 34 години пристигнал във влашкото градче Плоещ. Занимавал се с правенето на самари. През април месец се присъединил към етеристите. В Русия не е бил. Постоянно местожителство има в своето отечество.“[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Радовски (1905 – 1978), български революционер, деец и терорист на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Кунгалов (1884 – 1970), български революционер,деец и войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Радовски (1862 – 1957), български революционер, деец и районен войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Радовски (1903 – 1980), български революционер, член и деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Радовски (1908 – 1984), български революционер, деец и четник на ВМРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 852.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
  8. Тодоров, Николай. Балкански измерения на Гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 182.
     Портал „Македония“         Портал „Македония