Радомишъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радомишъл
Радомишль
Знаме
      
Герб
Радомишълският замък
Радомишълският замък
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Област Житомирска област
Район Радомишълски район
Площ 6,5 km²
Надм. височина 163 m
Население 14 109 души (2020 г.)
2171 души/km²
Град от 1795 г.
Пощенски код 12201
Телефонен код +380 4132
МПС код AM, КМ/06
Часова зона UTC+2 (UTC+3; ЛЧВ)
Официален сайт radmr.gov.ua
Радомишъл в Общомедия

Радомишъл (на украински: Радомишль) е град в Украйна. Намира се в Житомирска област. Населението на града е около 14 109 души. До 2020 г. е административен център на закрития Радомишълски район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мъжка гимназия, 1917 г.

Територията на Радомишъл, според археологическите проучвания, е обитавана от хора в горната палеолитна епоха преди 35 – 30 хиляди години. Останките от ранно славянско селище, открито от археолозите на територията на града, датират от VI – VII век.

Първото известно писмено споменаване на Радомишъл датира от 1150 г., споменава се в Ипатиевската хроника под името Мическ, среща се и името Мик-Город (вероятно поради името на една от реките, протичащи през него – река Мика). За последен път за Мическ се споменава в края на XIV век.

1569 – 1795[редактиране | редактиране на кода]

От 16-ти век Мическ се споменава като Радомисъл. След Люблинската уния през 1569 г. градът е част от Жечпосполита.

През 1612 г. в Радомишъл е отворена фабрика за хартия, обслужваща нуждите на Киевско-Печерската лавра. През 1746 г. градът става седалище на униатските митрополити. По това време значението му се увеличава. Построен е замъкът Радомишъл, заобиколен от ров и вал, където се намират резиденцията и хазната на митрополита.

През 1763 г. в центъра на града, на мястото на опожарена църква, е построена катедралната църква „Света Троица“.

1795 – 1917[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата „Свети Никола“
Историческо-културен комплекс „Замъкът Радомишъл“ в сградата на старата мелница

След третата подялба на Жечпосполита през 1795 г., градът като част от Дяснобрежна Украйна става част от Руската империя и се превръща в окръжен град във Волинската губерния. Униатската митрополия и нейната резиденция в Радомищъл са ликвидирани.

През 1797 г. градът се превръща в център на Радомишълски уезд в Киевска губерния. През тази година населението възлиза на 1829 жители. Развитието на града е улеснено от пътя Киев-Брест, построена през 60-те години.

През 1899 г. има 1331 жилищни къщи и 11 154 жители, от които повече от хиляда занаятчии, 13 предприятия (пет кожарни завода, три мелници и др.), две спестовни каси, двукласни градски мъжки и женски училища с подготвителен клас, начално училище, книжарница с библиотека, две болници, три православни църкви, католическа църква и осем еврейски синагоги и молитвени къщи.

1918 – 1991[редактиране | редактиране на кода]

През август 1920 г. започва издаването на местен вестник, а през 1923 г. Радомишъл става областен център. През 1927 г. на мястото на цеха е създадена мебелна фабрика, а през 1930 г. е построена сладкарница. През 1932 г. е открита регионална машинно-тракторна станция.

По време на Втората световна война, на 7 юли 1941 г., в покрайнините на града започват битки, които придобиват ожесточен характер, но на 9 юли 1941 г. Радомишъл е окупиран от германски войски.

На 8 и 9 август 1941 г. в две канавки в гората нацистите избиват около 6500 жители на града с еврейска националност, а телата на жертвите на Холокоста впоследствие са презаровени в масов гроб на градските гробища. Едва много години след войната населението на града достига предвоенното си ниво.

На 10 ноември 1943 г. германските войски са изгонени от града, но след това те предприемат контранастъпление и на 7 декември 1943 г. отново превземат Радомишъл. На 26 декември 1943 г., по време на настъпателната Житомирско-Бердичевска операция, градът е окончателно освободен от съветските войски.

През 1975 г. населението е 15,1 хиляди души. Най-големите предприятия са машиностроителен завод (който произвежда влакове за транспортиране на дървен материал, дървесни стърготини и др.), завод за найлонови изделия, консервна фабрика, маслозавод, фуражна мелница, пивоварна и др. Работят също фабрика за мебели и тухлени заводи.

През януари 1989 г. населението е 16 999.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 30 km от ж.п. гара Ирша (на линията Киев – Коростен).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Рива Наумовна Балясная – съветско-еврейски поет и писател
  • Владимир Бурба – герой на Съветския съюз
  • Абрам Веледницки – литературен критик
  • Лев Зубок – историк
  • Борис Кривоглаз – един от основателите на трудовата медицина в Украйна
  • Василий Незабитовски – учен и юрист
  • Юрий Метлушенко – колоездач
  • Олександър Зинченко – футболист на украинския национален отбор по футбол
  • Юрий Миненко – оперен певец

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Радомышль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна