Радосав Стоянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радосав Стоянович
Радосав Стоянович
Радосав Стоянович
Роден1 ноември 1950 г. (71 г.)
Професияпоет, писател, журналист
НационалностСърбин
Жанрстихотворение, разказ, роман, пиеса
Радосав Стоянович в Общомедия

Радосав Стоянович (на сръбски: Радосав Стојановић или Radosav Stojanović) е сръбски поет, автор на разкази, романист, лексиколог и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Радосав Стоянович е роден на 1 ноември 1950 г. в Паруновац, близо Крушевац. Той е израснал в Млачище в Църна Трава. Образование в Млачище, Църна Трава, Ниш и Прищина. Завършва сърбохърватски език и югославска литература в Университета в Прищина, където след това живее до натовските бомбардировки над Сърбия през 1999 година.

Преподавател е в гимназията „Иво Лола Рибар“ в Прищина, журналист, редактор и главен редактор (1990 - 1993) на дневния вестник „Единство“ и директор на Покраинския народен театър (1993 - 2004) в Прищина.[1]

Редовен колумнист и хроникьор е на „Литературни думи“ на Белград (1985 - 1988), председател на Дружеството на Литературно Косово и Метохия (1990-1992). Редактор е на списание „Стремежи“ и главен редактор на „Сръбски юг“ (2004 - 2006) в Ниш. Член на Асоциацията на писателите на Сърбия от 1985 г. и Асоциацията на журналистите на Сърбия от 1979 година. Пиесите му са провеждани в театри в Враня, Прищина и Печ.[2]

Публикуван е в антологии и сръбската поезия и разкази в страната и чужбина.[3] Негови произведения са преведени на чужди езици.[4]

Заточен е в Косово през юни 1999 година. Живее в Ниш.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Инословие (Инословље), Приштина, 1979.
  • Ръкописът чемерски (Рукопис чемески), Приштина, 1982.
  • Дяволско училище (Ђавоља школа), Београд, 1988.
  • Обратно към кладата, (Повратак на колац), Београд, 1990.
  • Котва (Сидро), Београд 1993.
  • Втренчено (Нетремице), Лепосавић, 2003, 2004.
  • Трепет, Врање, Косовска Митровица, 2007.
  • Поезия на последния възторг (Песме последњег заноса), избрани и нови стихотворения, Приштина – Београд, 2012.
  • Bequeathing/ Завещавайки, избрани и нови стихотворения за любовта, двуезично издание сръбски – английски, Мелбърн, Виктория, Австралия. 2014.
  • Ако имаше любов (Кад би љубави било), Костолац, 2015.
  • Песни на страшният ден, избрани и нови песни от Косовския завет (Песме судњег дана, изабране и нове песме Косовског завета), Београд 2019.
  • Въпреки това (Међутим), Ниш, 2020.
  • Има една дума (Има една дума), Београд, 2021.

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Смъртта на Харитон (Аритонова смрт), Приштина – Београд, 1984.
  • Апокрифни разкази (Апокрифне приче), Приштина, 1988.
  • Мъртъв пазач (Мртва стража), Београд, 1988, 1997.
  • Краят на света (Крај света), Београд, 1993.
  • Властелинът на спомените (Господар успомена), Београд, 1996.
  • Жива стена (Живи зид), Београд, 1996.
  • Молитва за дечанската икона (Молитва за дечанску икону), Ниш, 1998.
  • Свидетели на Христос (Христови сведоци), Београд, 2001.
  • Църнотравски разкази (Црнотравске приче), Ниш, 2002.
  • Власинската сватба (Власинска свадба), Београд, 2004.
  • Ухажори на Евридика (Еуридикини просиоци), 2007.
  • Написано в сънищата (Записано у сновима), Приштина – Београд, 2013.
  • Улавяне на страха (Хватање страха), Приштина – Београд, 2015.
  • Истории от кръста (Приче са крста), Приштина - Косовска Митровица, 2019.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Дива макара (Дивљи калем), Београд, 2002, второ издание, Враня, 2010.
  • Ангелус, Београд, 2004.
  • Лунният кораб (Месечева лађа), Београд 2005, второ допълнено издание, Ниш, 2020.
  • Три превземания на небето (Три хвата неба), Ниш, 2018.
  • Земните дни на Нада Кристина (Земаљски дни Наде Кристине), 2021.

Лексика[редактиране | редактиране на кода]

  • Църнотравският речник, САНУ - Институт за српски језик САНУ, Београд, 2010.

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Мъртъв пазач (Мртва стража), 1993.
  • Кривово и други пиеси, (Кривово и друге драме), 2003.
  • Рухването на света на Великден, (Пропаст света на Велигдан) Teatron 107, 1999.
  • Сендвич, Сръбски юг, 5, 2006.
  • Сабор на Горешњак, Градина 37, 2010.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Elsie, Robert (2004). Historical Dictionary of Kosova. Scarecrow Press. pp. 267. ISBN 978-0-8108-5309-6. Приступљено 29. 5. 2012.
  • Julie Mertus: Kosovo: how myths and truths started a war, Univerzitety of California Press. Berkeley / Los Angeles / London. 1999. pp. 119. i 348,
  • Cindi Tino-Sandoval: Yorba Linda, Columbia Univerzity Press. Neww York. 2005. pp. 530 – 531
  • Енциклопедија српског народа, Завод за уџбенике, Београд, 2008. pp. 1100,
  • Слободан Симоновић: Енциклопедија Крушевца и околине, Крушевац, 2011. pp. 430 – 431;
  • Енциклопедија Ниша, култура, Центар за научна истраживања САНУ и Универзитета у Нишу, Ниш, 2011. pp. 440–441;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедија српског народа, Завод за уџбенике, Београд, 2008. pp. 1100.
  2. Енциклопедија Ниша, култура, Центар за научна истраживања САНУ и Универзитета у Нишу, Ниш, 2011. pp. 440–441.
  3. Станиша Војиновић: Библиографија Радосава Стојановића, Власотиначки зборник, број 3, Власотинце, 2009. pp. 494 – 534.
  4. Слободан Симоновић: Енциклопедија Крушевца и околине, Крушевац, 2011. pp. 430 – 431.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]