Радотина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радотина
Кметството на Радотина
Кметството на Радотина
Общи данни
Население 202 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,688 km²
Надм. височина 500 m
Пощ. код 2148
Тел. код 07132
МПС код СО
ЕКАТТЕ 61594
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ботевград
Иван Гавалюгов
(ГДБОП)
Радотина в Общомедия

Ра̀дотина е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западната част на Ботевградската котловина. То се намира на 1 km от подножието на най-висока част на Ржана планина, от двете страни на р. Рударка. Надморската височина на селото е 500 m.[1] То се намира на алтернативен път Ботевград – Мездра, който се ползва при проблеми с основния през Скравена – Новачене. Съседните села са Краево – 2 km на запад, Рашково – 3 km на север, Литаково – 8 km на юг и Гурково – 6 km на югоизток.

История[редактиране | редактиране на кода]

По поречието на р. Бабина се развива тракийско селище. През римската епоха в района се преработва руда. Запазени са писмени сведения за Радотин от началото на XVII век, в които се споменава, че е феодално владение. В частично запазен регистър на войнуци от Врачански, Плевенски и други райони се споменава като спадащо към Ивраджа.[1]

От средата на XVIII век в радотинското землище започват да се заселват и на държавна земя. През 1803 г. султан Селим III издава ферман, с който живеещото разпръснато население трябва да се събере в пределите на едно селище. През 1825 г. в Радотина започва да работи „виднята“ на Димитраки Хаджитошев за преработка на руда.[1]

В 1865 г. се открива училище в къщата на Драган Илиев, което се издържа от чорбаджиите и по-заможните селяни. Те активно участват в национално-освободителните борби. Събират средства за комитетската мрежа, по-късно се записват и в Опълчението.[1]

Църква „Св. св. Кирил и Методий“

След Освобождението в Радотина съществуват седем грънчарски работилници, две мутафчийници, три тепавици, две железаро-ковашки работилници, две даракчийници, бозаджийница и др. Развиват се кираджийството и търговията. По сведения от 1895 г. броят на населението е 1096 души. В 1896 г. в селото е построена и изографисана църквата „Св. св. Кирил и Методий“. През 1921 г. отваря врати прогимназия, в която учат деца и от Краево и Рашково. В 1925 г. е открит редовен лекарски участък.[1]

При преброяването на населението през 1934 г. в селото живеят 1148 души. Те са обособени в 270 домакинства. Общата мера възлиза на 19807,2 декара. Населението отглежда най-вече едър рогат добитък. В края на 1920-те и началото на 1930-те години в Радотина има две кооперации – кредитна и потребителска. През 1930 г. по настояване на местните хора и с тяхна помощ е поставено началото на строителство на водопровод. Започва да се прилага заснетия и утвърден същата година регулационен план на селото.[1]

Отворени са нови улици, а старите са изправени и разширени. През 1927 г. е открита телефонна линия. В края на 1940-те години препитание осигуряват както земеделието и животновъдството, така и функциониращите мелница, содолимонадена фабрика, кръчма, касапница и два дараци.[1]

Към декември 1954 г. населението наброява 840 души. През 1950-те години е открита лятна детска градина.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото (съборът) се прави на Панталей, което се пада през месец август.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото е имало помощно училище за деца с увреждания „Св. Св. Кирил и Методий“, което вече е закрито.

Връх Радотина на Антарктическия полуостров е наименуван на село Радотина.[2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Ценова, Емилия. Община Ботевград. Ботевград, Ариадна 93, 2005. с. 35 – 36.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  3. Mount Radotina. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград    
Карта на обектите в община Ботевград