Раду IV Велики
| Раду IV Велики Radu IV cel Mare | |
| Войвода на Влашко | |
 | |
| Роден |
1467 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1495 – 1508 |
| Предшественик | Влад IV Монах |
| Наследник | Михня I Реу |
| Семейство | |
| Баща | Влад IV Монах |
| Братя/сестри | Влад V Тинар |
| Деца | Раду V Афумати Раду VII Паисий Мирчо V Чобан Влад VIII Винтила Раду VI Бадика |
| Раду IV Велики в Общомедия | |
Раду IV Велики (на румънски: Radu cel Mare; 1467 – 1508) е владетел на Влашко в периода септември 1495 – април 1508 г.[1] Той е племенник на Влад Дракула.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
На княжеския престол наследява баща си Влад IV Монах. Прякорът „Велики“ му е даден поради факта, че приютява във Влашко между 1503 и 1505 г. вселенския патриарх Нифонт II Константинополски, изгонен от османците. Именно от Влашко Нифонт управлява Вселенската патриаршия известно време. Но Раду се сблъсква с непреклонността на патриарха да узакони брака между неговата по-голяма сестра Калпя с молдовския болярин, логотета Богдан, тъй като той вече бил женен. Раду приема това като обида, но за да не развали отношенията си с църквата, прави така, че Нифонт сам да вземе решение да напусне Влашко, получавайки щедри дарове от Раду.
Раду поднася богати дарове и на Света гора, на Синайския манастир, на манастирите Св. Прохор Пчински, Високи Дечани и Сопочани.
Раду умира на 23 април 1508 г. от заболяване[2] и е наследен от братовчед си Михня I Реу, син на Влад Дракула.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Раду Велики има брак с Каталина Църноевич от династията Църноевичи, дъщеря на Андрей Църноевич. Нейният дядо е Стефан I Църноевич, владетел на Княжество Зета. Бракът им е уреден от чичо ѝ Иван Църноевич след смъртта на нейния баща. От този брак се раждат шест деца:
- Раду V Афумати
- Раду VII Паисий
- Мирчо V Чобан
- Кърстина
- Ана
- Боба
Раду и Каталина са посочени като дарители на Хилендарския манастир: „Радуил войвода и госпожа Каталина, както и тяхната дъщеря Анка“.[3]
Раду има и двама незаконородени синове:
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rezachevici, Constantin (2003), Istoria românilor. Vol. 5, București: Editura Enciclopedică, p. 130
- ↑ Dr Radu-Ștefan Vergatti « Le règne de Radu le Grand »
- ↑ Medieval and Early Modern for Central and Eastern Europe, p.145
| Влад IV Монах | → | Владетел на Влашко (1495 – 1508) | → | Михня I Реу |