Раду IV Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раду IV Велики
Воевода на Влашко
027 - Radu cel Mare cu doamna sa.jpg
Раду Велики със съпругата си Каталина Църноевич
Лични данни
Управление 1495 – 1508
Роден
1467 г.
Починал
25 април 1508 г. (41 г.)
Предшественик Влад IV Монах
Наследник Михня I Реу
Семейство
Династия Басараб
Баща Влад IV Монах
Майка Рада Самаранда
Брак Каталина Църноевич
Потомци Раду V Афумати
Раду VI Бадика
Раду VII Паисий
Мирча V Чобанул
Влад VIII Винтила
Раду IV Велики в Общомедия

Раду IV Велики (на румънски: Radu cel Mare) (1467—1508) е владетел на Влашко в периода септември 1495 – април 1508 г.[1] Той е племенник на Влад Дракула. На княжеския престол наследява баща си Влад IV Монах.

Прякорът „Велики“ му е даден поради факта, че приютява във Влашко между 1503 и 1505 г. вселенския патриарх Нифонт II Константинополски, изгонен от османците. Именно от Влашко Нифонт управлява Вселенската патриаршия известно време. Но Раду се сблъсква с непреклонността на патриарха да узакони брака между неговата по-голяма сестра Калпя с молдовския болярин, логотета Богдан, тъй като той вече бил женен. Раду приема това като обида, но за да не развали отношенията си с църквата, прави така, че Нифонт сам да вземе решение да напусне Влашко, получавайки щедри дарове от Раду.

Раду поднася богати дарове и на Света гора, на Синайския манастир, на манастирите Св.Прохор Пчински, Високи Дечани и Сопочани.

Раду умира на 23 април 1508 г. от заболяване[2] и е наследен от братовчед си Михня I Реу, син на Влад Дракула.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Раду Велики има брак с Каталина Църноевич от династията Църноевичи, дъщеря на Андрей Църноевич. Нейният дядо е Стефан I Църноевич, владетел на княжество Зета. Бракът им е уреден от чичо й Иван Църноевич след смъртта на нейния баща. От този брак се раждат шест деца: Раду V Афумати, Раду VII Паисий, Мирча V Чобанул и дъщерите Кърстина, Ана и Боба. Раду и Каталина са посочени като дарители на Хилендарския манастир: „Радуил войвода и госпожа Каталина, както и тяхната дъщеря Анка“.[3]

Раду има и двама незаконородени синове: Раду VI Бадика и Влад VIII Винтила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rezachevici, Constantin (2003), Istoria românilor. Vol. 5, București: Editura Enciclopedică, p. 130
  2. Dr Radu-Ștefan Vergatti « Le règne de Radu le Grand »
  3. Medieval and Early Modern for Central and Eastern Europe, p.145