Развитие (награда)

Националният литературен конкурс за нов български роман „Развитие“ е учреден през 1997 г. от Фондация „Развитие 21“.

Конкурсът „Развитие“ е за ръкопис, а не за издадена книга. Наградата предвижда парична сума, статуетка и издаване на наградените творби.

Жури в конкурса през годините са били такива именити български писатели и изследователи на литературата и културата като Блага Димитрова, Тончо Жечев, Георги Господинов, Алек Попов, Ивайло Знеполски, Боян Биолчев, Валери Стефанов и други.

Носители на наградата[редактиране | редактиране на кода]

№	Година	Жури	Номинации	Лауреати
1	1997	Жури с председател проф. Тончо Жечев и членове Блага Димитрова, Атанас Свиленов, Георги Цанков и Начо Халачев		„Кръстовден“ на Иван Робанов „Синеокият слепец“ на Димитър Бочев „В студената ти сянка, лейди“ на Здравка Евтимова „Поп Богомил и съвършенството на страха“ на Владимир Зарев
2	1998^[1]	Жури с председател проф. Тончо Жечев и членове Блага Димитрова, Атанас Свиленов, Георги Цанков и Начо Халачев		Голямата награда за нов непубликуван роман от български автор не се присъжда. Отличени са: „Естествен роман“ на Георги Господинов „Чукала мома лешници“ на Константин Терзиев
3	1999	Жури с председател Атанас Свиленов и членове Блага Димитрова, Георги Цанков, Божидар Кунчев и Начо Халачев		„Виявици и фучавини“ на Евгени Кузманов „Лунни конници“ на Коста Радев „Дарението“ на Нелли Недева
4	2000	Жури с председател Атанас Свиленов и членове Блага Димитрова, Георги Цанков, Божидар Кунчев и Начо Халачев		„Казусът „Рози“ на Марин Дамянов
5	2001-2002	Жури с председател проф. Ивайло Знеполски и членове ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Боян Биолчев, декана на факултет „Славянски филологии“ на СУ проф. Валери Стефанов и писателите Георги Господинов и Алек Попов	„Стълба към небето“ на Петър Велинов „Смъртта е за предпочитане“ на Христо Карастоянов „Умерено нежно“ на Галин Никифоров „Белият слон“ на Димитър Бочев „Лабиринтът към Монтевидео“ на Коста Радев „Снежни човеци“ на Петър Чухов^[2]	„Смъртта е за предпочитане“ на Христо Карастоянов „Снежни човеци“ на Петър Чухов „Умерено нежно“ на Галин Никифоров
6	2004	Жури с председател проф. Ивайло Знеполски и членове ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Боян Биолчев, декана на факултет „Славянски филологии“ на СУ проф. Валери Стефанов и писателите Георги Господинов и Алек Попов^[3]	„Майките“ на Теодора Димова „Unplugged“ на Мая Вуковска „Невъзможните убежища на поезията“ на Едвин Сугарев „Опит за екстаз“ на Димитър Бочев „Образцов дом“ на Ваня Щерева	„Майките“ на Теодора Димова „Unplugged“ на Мая Вуковска „Невъзможните убежища на поезията“ на Едвин Сугарев^[4]
7	2006^[5]	Жури с председател проф. Ивайло Знеполски и членове писателите Георги Господинов и Алек Попов	„Планът на Париж“ на Кристин Юрукова „Тъй както мъж целува жена, която обича“ на Петър Денчев „Eurofootboys, или Страстната седмица“ на Мирослав Бърдаров „Потъването на Созопол“ на Ина Вълчанова „Последният рокендрол“ на Петър Нанев^[6]	„Планът на Париж“ на Кристин Юрукова „Тъй както мъж целува жена, която обича“ на Петър Денчев
8	2009	Жури с председател проф. Ивайло Знеполски и членове писателите Георги Господинов и Алек Попов	„Крачолов“ на Александър Джоганов „Татко, аз и Ангелът“ на Ваня Щерева „Добрият, лошият...и Мария“ на Волен Митев „Портрет на художника като млад“ на Десислава Димова „Изкуството да ни се случват хубави неща“ на Йордан Бозушки „Ex oriente lux, От изток иде светлината“ на Стефан Бакърджиев^[7]	„Ex oriente lux, От изток иде светлината“ на Стефан Бакърджиев^[8]
9	2016	Жури с председател проф. Ивайло Знеполски и членове писателят Георги Господинов и Бойко Пенчев	„Светата кръв“ на Антон Баев „Остров Крах“ на Ина Вълчанова „Театрален гамбит“ на Волен Митев „Невидими“ на Наталия Делева „№ 9“ на Нора Пенчева „За това, което се случва между двама“ на Юлия Раданова „Сайтът на един тийнейджър“ на Александър Томов^[9]^[10]	„Остров Крах“ на Ина Вълчанова^[11]
10	2018	Жури с председател проф. Ивайло Знеполски и членове писателят Георги Господинов и Бойко Пенчев	„Водната кула“ на Диана Петрова „Глиненият цар“ на Добромир Байчев „Екстрийм – една рокаджийска история с автобус“ на Иван Стоилов „Кула от лъжи“ на Виктор Стоянов „Национално съкровище“ на Димитър Тодоров „Тогава и винаги“ на Страхил Събев „Три за щастие“ на Десислава Шейтанова^[12]	„Глиненият цар“ на Добромир Байчев^[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ М. Г., Конкурсът „Развитие“ Архив на оригинала от 2012-08-30 в Wayback Machine., в. „Култура“.
↑ „Известни са номинираните романи от конкурса на Корпорация „Развитие“^{[неработеща препратка]}, „Словеса“, 27 май 2003 г.
↑ „Стартира Шестият национален литературен конкурс за нов български роман „Развитие“^{[неработеща препратка]}, „Словеса“, 18 март 2004 г.
↑ Стела Стоянова, „Три Големи награди раздаде Конкурс „Развитие“ за нов български роман“, News.bg, 1 ноември 2004 г.
↑ Мартин Евстатиев, „Два романа печелят конкурс „Развитие“, News.bg, 26 март 2007 г.
↑ Мартин Митов, Словото, „Кристин Юрукова и Петър Денчев с награда от конкурса за нов български роман „Развитие“, „Книгоиздаване 2010“, 27 март 2007 г.
↑ „6 романа номинирани за голямата награда на конкурс „Развитие“, News.bg, 23 януари 2009 г.
↑ Диляна Панайотова, „Роман за Фердинанд печели конкурс „Развитие“, News.bg, 26 февруари 2009 г.
↑ „Седем са номинациите за литературната награда „Развитие“, skif.bg, 4 април 2016 г.
↑ Седем номинирани романа, сайт на наградата, април 2016 г.
↑ „Остров Крах“ на Ина Вълчанова спечели Деветия литературен конкурс „Развитие“, сайт на наградата, 22 април 2016 г.
↑ „Вижте седемте номинации на литературния конкурс „Развитие“ за 2018-а, podmosta.bg, 25 април 2018 г.
↑ „Глиненият цар“ с голямата награда за непубликуван роман на „Развитие“, ploshtadslaveikov.com, 11 май 2018 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Страница на Националния литературен конкурс за нов български роман „Развитие“ на сайта на Фондация „Развитие 21“^{[неработеща препратка]}
Бойко Пенчев, „10 години национален конкурс „Развитие“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 40, 05.12.2007 г. (Текстът е четен на 8 ноември 2007 г. в „Червената къща“ при отбелязването на десетгодишния юбилей на националния конкурс „Развитие“.)
Стоян Вълев, „Конкурсът на „Развитие“ е история на неуспехите в съвременната литература“ Архив на оригинала от 2016-04-28 в Wayback Machine., електронно списание „Книги news“

[1] М. Г., Конкурсът „Развитие“ Архив на оригинала от 2012-08-30 в Wayback Machine., в. „Култура“.

[2] „Известни са номинираните романи от конкурса на Корпорация „Развитие“^{[неработеща препратка]}, „Словеса“, 27 май 2003 г.

[3] „Стартира Шестият национален литературен конкурс за нов български роман „Развитие“^{[неработеща препратка]}, „Словеса“, 18 март 2004 г.

[4] Стела Стоянова, „Три Големи награди раздаде Конкурс „Развитие“ за нов български роман“, News.bg, 1 ноември 2004 г.

[5] Мартин Евстатиев, „Два романа печелят конкурс „Развитие“, News.bg, 26 март 2007 г.

[6] Мартин Митов, Словото, „Кристин Юрукова и Петър Денчев с награда от конкурса за нов български роман „Развитие“, „Книгоиздаване 2010“, 27 март 2007 г.

[7] „6 романа номинирани за голямата награда на конкурс „Развитие“, News.bg, 23 януари 2009 г.

[8] Диляна Панайотова, „Роман за Фердинанд печели конкурс „Развитие“, News.bg, 26 февруари 2009 г.

[9] „Седем са номинациите за литературната награда „Развитие“, skif.bg, 4 април 2016 г.

[10] Седем номинирани романа, сайт на наградата, април 2016 г.

[11] „Остров Крах“ на Ина Вълчанова спечели Деветия литературен конкурс „Развитие“, сайт на наградата, 22 април 2016 г.

[12] „Вижте седемте номинации на литературния конкурс „Развитие“ за 2018-а, podmosta.bg, 25 април 2018 г.

[13] „Глиненият цар“ с голямата награда за непубликуван роман на „Развитие“, ploshtadslaveikov.com, 11 май 2018 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]