Разложка учителска афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разложка афера
— афера —
Място Разлог, Османска империя
Датировка 1882 – 1883 г.

Разложката учителска афера е масово арестуване и заточване на българските учители из селищата в Разлога през 1882 – 1883 година по подозрение в революционна дейност.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На 26 март 1882 година тримата учители в Мехомия - Иван Попмихайлов, синът му Илия Попмихайлов и Димитър Н. Терзиев Маджерски са арестувани, а книгите им конфискувани. Около Лазаровден същото става и в другите училища в Разлога. Всички учители са затворени в Сяр по обвинение, че разпространяват бунтовна литература, и че провеждат тайно военно обучение. Специална комисия се заема с разследване на случая, но след застъпничеството на руския солунски консул Александър Якобсон, учителите са освободени с по няколко лири глоба.[1]

На 16 декември същата година обаче същите учители отново са задържани, затворени в Сяр, а после в Солун и съдени. Иван Попмихайлов, синът му Илия и Иван Арабаджиев от Банско като водачи са изолирани в карцер. Основно доказателство на процеса е фалшиво обвинение срещу учителите от разложките първенци, дадено им за подпис от командира на мехомийския гарнизон Атуп бей под предлог, че е молба за освобождаване на арестуваните. Осъдени са на три години заточение в Адана, въпреки усилията на руския консул да ги освободи.[1]

Заточени[редактиране | редактиране на кода]

Номер Име Роден Длъжност Снимка
1 Иван Попмихайлов (1832 - 1925) Градево учител в Мехомия[1] Ivan Popmihaylov.png
2 Илия Попмихайлов (1862 - 1908) Мехомия учител в Мехомия[1] или Якоруда[2]
3 Цветко Дрончилов (1841 - 1929) Горно Драглища учител в Белица[1] Tsvetko Dronchilov.png
4 Кръстьо Ковачев (1849 - 1926) Горно Драглища учител в Сърбиново[1] Krastyo Kovachev.png
5 Иван Арабаджиев (? - 1884) Банско учител в Банско[1]
6 Димитър Николов Терзиев Мехомия учител в Мехомия[1] Dimitar Terziev.png
7 Георги Финдрин (1836 - 1913) Мехомия пътуващ книжар[1] Georgi Findrin.png

На 6 ноември 1883 година учителите отплават за Адана. Местни християни успяват да ги снабдят с пари и паспорти, с които да избягат в България. С полицейския началник се уговарят, когато изтече три годишния срок на заточението, да вземат от него документ за изтърпяна присъда, с който да се върнат по родните места. На 15 юни 1884 година. Иван Арабаджиев и заточения по-рано учител Лазар Теофанов бягат от Адана и в Мерсин се качват на параход за Солун. При полицейска проверка на кораба Арабаджиев умира от разрив на сърцето. Малко след тях бяга от Адана и Георги Финдрин. Останалите заточеници бягат на 2 юли с английския параход „Елас“. В Цариград Иван Попмихайлов се среща с екзарх Йосиф I Български, който ги снабдява с пари и с писмо до митрополит Симеон Варненски. След пристигането им във Варна, митрополит Симеон назначава Иван Попмихайлов за учител в Кестрич, Илия Попмихайлов - във Варна, Цветко Дрончилов - във Влахлар, Кръстьо Коначев - в Галата, а Димитър Маджерски - в Четлар, Балчишко.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Попов, Георги Д. Учители заточеници. // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Посетен на 24 януари 2015.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137 – 138.
     Портал „Македония“         Портал „Македония