Направо към съдържанието

Разнолистно шапиче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разнолистно шапиче
Червена книга на България
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Шапиче (Alchemilla)
вид:Разнолистно шапиче (A. heterophylla)
Научно наименование
Rothm., 1939
[ редактиране ]

Разнолистното шапиче (Alchemilla heterophylla) е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни, балкански ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.[1]

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са високи 15 – 25 cm, тънки, влакнести до най-горните разклонения. Приосновните листа са бъбрековидни, 7(9)-делни, от двете страни гъстовлакнести, с дръжки, дълги 4 – 6 cm. Стъбловите листа са дребни, в основата сърцевидни или отрязани. Съцветията са малоцветни, къси и тесни, с гъсти цветни снопчета. Цветовете са с диаметър 2,5 – 3,5 mm, жълто-зелени. Чашелистчетата са яйцевиднотриъгълни, а дяловете на външната чашка са по-къси от чашелистчетата. Плодът е орехче. Цъфти юли – август, плодоноси през август – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и вегетативно.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

В България се среща в Стара планина (Средна), Пирин (Синаница) и Рила (долината на река Дупнишка Бистрица и долината на река Дамяница), на надморска височина от 1800 до 2300 m. Общото му разпространение обхваща България, Албания, Хърватия, Северна Гърция и Република Македония. Расте по тревисти места и пасища на плитки планинско-ливадни почви, предимно в субалпийския пояс. Популациите са малочислени и видът се среща с единични индивиди.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Като отрицателно действащи фактори се посочват ограниченото разпространение, ниската плътност на популациите и слабите възобновителни способности, утъпкването и унищожаването при преминаване на туристи през находищата, пашата, както и промените в климата – затопляне и засушаване. Находищата на вида попадат в границите на националните паркове „Централен Балкан“, „Пирин“ и „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана, както и поддържане и размножаване на вида ex-situ и при необходимост реинтродукция в естествените хабитати.[1]