Разнолистно шапиче

Разнолистно шапиче

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Суперрозиди (Superrosids) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) род: Шапиче (Alchemilla) вид: Разнолистно шапиче (A. heterophylla)

Научно наименование

Alchemilla heterophylla Rothm., 1939

[ редактиране ]

Разнолистното шапиче (Alchemilla heterophylla) е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни, балкански ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са високи 15 – 25 cm, тънки, влакнести до най-горните разклонения. Приосновните листа са бъбрековидни, 7(9)-делни, от двете страни гъстовлакнести, с дръжки, дълги 4 – 6 cm. Стъбловите листа са дребни, в основата сърцевидни или отрязани. Съцветията са малоцветни, къси и тесни, с гъсти цветни снопчета. Цветовете са с диаметър 2,5 – 3,5 mm, жълто-зелени. Чашелистчетата са яйцевиднотриъгълни, а дяловете на външната чашка са по-къси от чашелистчетата. Плодът е орехче. Цъфти юли – август, плодоноси през август – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и вегетативно.

Разпространение и местообитания

В България се среща в Стара планина (Средна), Пирин (Синаница) и Рила (долината на река Дупнишка Бистрица и долината на река Дамяница), на надморска височина от 1800 до 2300 m. Общото му разпространение обхваща България, Албания, Хърватия, Северна Гърция и Република Македония. Расте по тревисти места и пасища на плитки планинско-ливадни почви, предимно в субалпийския пояс. Популациите са малочислени и видът се среща с единични индивиди.

Природозащитен статут

Като отрицателно действащи фактори се посочват ограниченото разпространение, ниската плътност на популациите и слабите възобновителни способности, утъпкването и унищожаването при преминаване на туристи през находищата, пашата, както и промените в климата – затопляне и засушаване. Находищата на вида попадат в границите на националните паркове „Централен Балкан“, „Пирин“ и „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана, както и поддържане и размножаване на вида ex-situ и при необходимост реинтродукция в естествените хабитати.