Разорението на тракийските българи през 1913 година

Разорението на тракийските българи през 1913 година
	Разорението на тракийските българи през 1913 година
Автор	Любомир Милетич
Първо издание	1918 г.
Оригинален език	български
Вид	историческо произведение

„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ е книга, издадена от Любомир Милетич през 1918 г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в Източна Тракия и Източните Родопи. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на османската армия и башибозук.

Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Лозенград и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за Балканските войни.Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи по различни оценки варират между се оценяват да са 70 000 – 80 000 и до 150 000, което е повече от 20% от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.

Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията Мидия-Енос, уредена от Лондонския мирен договор през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора от Константинопол, подписан на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническото прочистване в областта продължава от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.

Трябва да се отбележи, че главна вина за Тракийския геноцид има единствено и само българският монарх от германо-австрийски произход Фердинанд Сакскобурготски, който преследва свои собствени користни цели във войните, изобщо не се интересува от българската национална кауза и обединението на българските земи и дори когато му долагат, че българските селища са подложени на геноцид и разорение, той забранява на войската да се намесва при каквито и да било обстоятелства и не предприема никакви дипломатически усилия поне да запази живота на българите извън границите на царството. След като бежанците от Беломорието (Тракия) и Македония пристигат в България, Фердинанд издава указа за конфискация на земи от едрите български земевладелци (собственици на земя с по над 500 дка), чрез който трябвало да се оземлят новодошлите. Оказва се обаче, че законът бил валиден само за онези собственици, които се намирали извън кръга подкрепящ българския цар. След влизането в сила на указа, поземлената собственост в България на иначе бедния монарх нараснала главоломно, възлизайки до хиляди декари.

Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

В книгата Любомир Милетич е документирал и общо 65 снимки на градовете, бежанците, войводите в съответните райони.

№ 2. Пострадали от с. Булгаркьой
№ 4. Марин Вълков от с. Чаталъ (Мала Азия), бежанец
№ 5. Малоазийски българи от с. Чаталъ (Мала Азия) (Лапсенска кааза)
№ 31. Войвода Димитър Маджаров пред останките на двама другари, загинали в сражението при Фере
№ 42. Разрушения град Фере
№ 58. Останки на захвърлени пеленачета в Армаганската долина

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Онлайн публикация на „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine., Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София.
Черничево: Вратата на мълчанието – разказ за разорението на село Черничево през 1913 г.
Само снимките от книгата Архив на оригинала от 2008-08-29 в Wayback Machine.
БНТ – Памет Българска, разговор със Стоян Райчевски и Марин Делчев, 27 март 2010
Кампанията за признаване геноцида над българите в Османската империя

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Destruction of the Thracian Bulgarians in 1913 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.