Разпети петък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

Богослужение[редактиране | edit source]

На Велики петък през деня се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда от древа..., а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащаница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват св. кръст, св. евангелие и самата плащаница.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я слага на светия престол в олтара.

Източници[редактиране | edit source]

Агенция Фокус от 21 април 2006 г.