Разпределен влакнест интерфейс за данни
Разпределен влакнест интерфейс за данни[1] (FDDI) е стандарт за предаване на данни в локална мрежа, който използва като стандартна физическа среда оптични влакна. Той е активно използван през 80-те и в началото на 90-те години на XX век, след което е на практика изместен от етернет стандартите, които позволяват същите скорости, но на много по-ниска цена.[2]
FDDI е система с топология „двоен пръстен“, изпълнена с оптични влакна. В зависимост от скоростта на пренос на данни през оптичните влакна се класифицират няколко типа скорости:
- ОС-1 51.84 Mbps
- ОС-3 155.52 Mbps
- ОС-12 622.08 Mbps
- ОС-24 1.244 Gbps
- ОС-48 2.488 Gbps
- ОС-192 10 Gbps
- ОС-256 13.271 Gbps
- ОС-768 40 Gbps
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тема 13: Разпределен влакнест интерфейс за данни (FDDI). Действие на протокола за достъп. Принципи на Ethernet. Gigabit Ethernet (GbE). ESCON и Inter-System Coupling. OptiConnect. Синхронна оптична мрежа (SONET) и SDH. Пръстени SONET. Асинхронен режим на предаване (АТМ).
- ↑ A. Selvarajan; Subrat Kar; T. Srinivas (2003). Optical Fiber Communication: Principles and Systems. Tata McGraw-Hill Education. pp. 241–249. ISBN 978-1-259-08220-7.
|
