Направо към съдържанието

Чернова:Разстройство на личността

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Разстройство на личността)
Разстройство на личността
СимптомиНеадаптивно поведение, мислене и чувстване[1]
ПродължителностДългосрочно[1]
ВидовеТип А: Параноидно, шизоидно, шизотипно[2]
Тип Б: Антисоциално, хистрионно, нарцистично, гранично[2]
Тип В: Избягващо, зависимо, обсесивно-компулсивно[2]
ПричиниНеясни[2]
Рискови факториГенетика, културни фактори[2]
ЛечениеКонсултиране[2]
ПрогнозаЧесто слаба[2]
Честота на заболеваемост6 – 15 %[1]

Личностните разстройства са група психични разстройства, характеризиращи се с дългосрочен модел на поведение, мислене и чувстване, който е неадаптивен.[1] Това се случва в много контексти и не е прието от културата на човека.[1] Симптомите са до степен, при която функционирането е нарушено или се наблюдава значителен дистрес.[2] Началото обикновено е в по-късната част на детството или ранната зряла възраст.[1]

Основната причина е неясна.[2] Възможно е да участват генетични и културни фактори.[2] Личностните разстройства се разделят на три групи: А (ексцентрични), Б (драматични) и В (тревожни).[2] Група А включва шизоидно и шизотипно разстройство; група Б включва антисоциално, нарцистично и гранично разстройство; а група В включва избягващо, обсесивно-компулсивно личностно разстройство]].[2] Диагнозата може да включва събиране на информация от хора, които познават лицето.[2]

Лечението включва обучение на човек да развива ново поведение.[2] Това може да включва обучение за социални умения, групова терапия, когнитивно-поведенческа терапия или психодинамична психотерапия.[2] Въпреки че специфични лекарства не са одобрени, понякога могат да се използват антипсихотици, литий.[2] Лечението може да бъде трудно, тъй като повечето хора не възприемат себе си като хора с проблем.[2] Състоянието често се редува между подобряване и влошаване с течение на времето, въпреки че някои хора стават по-слабо засегнати с напредване на възрастта.[2]

Поне едно личностно разстройство се среща при около 6 до 15 % от населението.[1][2] Група А засяга около 3 до 6 %, група Б - около 1,5 %, а група В – около 3 до 9 %.[1][2] Мъжете са по-често засегнати от жените.[2] От V пр.н.е. до 20-тXX личността се приписва на четирите типа темперамента, предложени от Хипократ.[2] През 1952 г. DSM-I изброява 7 личностни нарушения, които се увеличават до 11 в DSM-IV и 10 в DSM5.[2]

  1. а б в г д е ж з American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. Fifth. Arlington, VA, American Psychiatric Publishing, 2013. ISBN 978-0-89042-555-8. с. 646–49. Посетен на 8 September 2017.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Fariba, K и др. Personality Disorder // StatPearls. January 2020.