Разтворител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Етанол – органичен разтворител

Разтворител е вещество или смес, която има свойството да разтваря други вещества или смеси, като образува с тях еднородни системи. За системите „течностгаз“ и „течност – твърдо вещество“ е прието разтворител да се нарича компонента, който в дадените условия е течната фаза, а при системите „течност – течност“ и „твърдо вещество – твърдо вещество“ – компонентът, който е в по-голямо количество.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Класификация на разтворителите по Брьонстед[1]
Клас Диелектрична проницаемост Кисели свойства Основни свойства Примери
1 + + + вода, метанол
2 + + - сярна киселина
3 + - + течен амонияк, диметилсулфоксид
4 + - - ацетонитрил
5 - + + тертбутанол
6 - + - оцетна киселина
7 - - + пиридин, диоксан
8 - - - бензен, хлороформ, тетрахлорометан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Будевски, Омортаг. Основи на аналитичната химия. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1979. с. 120– 125.