Разузнаване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Разузнаванепрактика и теория за събиране на информация за противника или конкурента за осигуряване на сигурност и за да бъдат получени преимущества в областта на въоръжените сили, политическата област или икономиката. Обикновено под това определение се разбират организирани усилия (тоест на правителствено или корпоративно ниво). Разузнаването може да използва както легални методи за събиране и анализиране на информация (например събиране и анализ на данни от публични източници, прослушване на чуждестранните радио-канали, наблюдаване с военен спътник), така и нелегални операции, попадащи под понятието “шпионаж”, тайно извличане на информация или дори “кражба на информация”.[източник? (Поискан преди 250 дни)]

История[редактиране | редактиране на кода]

Разузнаването възниква в античността, за да задоволи една обществена потребност – чрез придобиване на информация за противника да се постигне национална сигурност. Шпионажът е използван от китайските и индийските стратези, като техника,[източник? (Поискан преди 250 дни)]

Предполага са въз основа на косвени доказателства, че първите цивилизации от плодородния полумесец - Древен Египет, Хетската империя, Вавилония, Асирия са имали информационни служби с цел набиране на достоверна и своевременна информация за състоянието и намеренията на съседите, за реакциите на покорените народи и за настрое­нията сред поданиците. Такава информацията е набирана от различни лица по повод изпълнението на различни функции. Всички тези събирачи на информация са действали на принципа на съгледвачеството и наблюдението, използвайки метода на разузнавателните беседи. Източниците на информация са били щедро възнаграждавани. Древните египтяни са имали развита разузнавателна система. Персийският владетел Дарий I е първия, който създава специализирана държавна разузнавателна структура, за да може да осъщест­вява контрол над сатрапиите като структу­рни клетки за управление в огромната държава. Тази разузнавателна структура се развива заедно с развитието на държавната администрация. Изгражда се широка и разклонена мрежа от информатори с апарат от хора, които да ръководят тази разузнавателна мрежа. Заедно с това на територията на цялата империя по маршрутите, водещи към столицата, се оборудват станции, снабдени с коне и конюшни, предназначени за вестоносците.[източник? (Поискан преди 250 дни)]

Класически период[редактиране | редактиране на кода]

Още от времето на елинизма, евреите с тяхната диаспора населяват почти цялата територия на Римската империя, като Хърбърт Уелс предполага, че всички семитски народи в античността (сред които изпъква Картаген) в рамките на 5 века изчезнали, като единствено евреите се съхранили със своите традиции[1] Традициите и Библейски книги им позволили да оцелеят. След периода на Вавилонски плен и по времето на прогласяването на Божия закон от Ездра населението на Юдея възлизало на около 50 хил.[2] През първите години на Римската империя на нейната територия има около 500 селища с еврейски общности, а общата численост на евреите се оценява приблизително на 5-6 милиона, включително 1,5 милиона в Палестина, при население на цялата империя 60 милиона.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уелс, Хърбърт. Кратка история на света, част I, глава XXII, стр. 112. издателство "Венера", 1992, българско издание.
  2. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 68. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.
  3. Фонтет, Франсоа дьо. История на антисемитизма. Кама, 2002. ISBN 954-9890-29-5. с. 18.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Мадер, Юлиус. Империализм: шпионаж в Европе вчера и сегодня. М., Политиздат, 1985.
  • Патрик, Даниъл. Секретността: Американският опит. С., Военно издателство, 2002.
  • Викториян, Армен. Контрол върху съзнанието. С., Кръгозор, 2004.
  • Асенов, Бончо. Речник на разузнаването и контрарарузнаването. Варна, ВСУ, 2005.
  • Дамаскин, И. А. 100 велики разузнавачи. С., Компас, 2006.
  • Асенов, Бончо. Теория на разузнаването и контраразузнаването. Варна, ВСУ, 2008.
  • Гиб, Джон. Кой ни наблюдава? Пловдив, Хермес, 2008.
  • Асенов, Бончо. Основи на оперативно-издирвателната дейност. Варна, ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2009.
  • Дамаскин, И.А. 100 велики операции на спецслужбите. С., Компас, 2009.
  • Комосса, Герд-Хельмут. Немецкая карта. Тайная игра секретных служб. Сергиев Посад, Фолио, 2009.
  • Дьомкин, Сергей. Тайните на спецслужбите. С., Дилок, 2010.
  • Асенов, Бончо. Петимата големи шпиони. С., Стено, 2011.
  • Разузнавателна защита на конституционния ред в демократичната държава. Под ред. на Петър Христов. Варна, ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2011.
  • Асенов, Бончо. Речник на разузнаването и контраразузнаването. Варна, ВСУ "Черноризец Храбър", 2011.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]