Райковци (Валовищко)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за бившето село в Гърция. За селото в България вижте Райковци.
Райковци
Καπνότοπος
— село —
Гърция
41.2235° с. ш. 23.1832° и. д.
Райковци
Централна Македония
41.2235° с. ш. 23.1832° и. д.
Райковци
Сярско
41.2235° с. ш. 23.1832° и. д.
Райковци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Население146 души (1940 г.)

Райковци или Райковче[1] (на гръцки: Καπνότοπος, Капнотопос, до 1926 година Ραϊκόφτσα, Райкофца[2]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Райковци е било разположено на 33 километра северно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в Петричко-Санданската котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от личното име Райко. Гръцката форма Райкофца и Райковче отразяват турския изговор.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Райковци е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кайкорца (Kaïkortza), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Райковца (Raïkovtsa) е посочено като село с 65 домакинства и 200 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Райковци, една част е чифлик на някой си Христаки от Демир Хисар и на Ваки. От Сенгелово има едва един час. Изкарва ориз и арпаджик. В гръцката му църква Веркович и Гологанов видели изображение на седмочислениците. 52 къщи българе.[6] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Райковци живеят 420 българи.[7]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Райковица (Raïkovitza) има 640 българи екзархисти и 18 цигани и работи българско училище с 1 учител и 21 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Райковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

До 1912 година селото е чифлик, собственост на гъркоманина от Сяр Зл. Кочев.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Райковци се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Райковци е смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 142 души бежанци.[10] В 1926 година е прекръстено на Капнотопос, в превод задимено място.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Райковци
  • Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[11]
  • Атанас Константинов, македоно-одрински опълченец, 2 отделна партизанска рота, 3 рота на 10 прилепска дружина, 2 рота на 11 сярска дружина[12]
  • Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на бронзов медал[13]
  • Димитър Петров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[14]
  • Динчо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[15]
  • Запре Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[16]
  • Иван Стоянов (1878 или 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 14 воденска дружина[17]
  • Илия Георгиев (Георгев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
  • Коста Стоянов, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев[19]
  • Костадин Георгиев (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[20]
  • Мито Иванов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина[21]
  • Петко Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев, Нестроева рота на 15 щипска дружина[22]
  • Стоян Заприн, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев[23]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 138.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 182.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 497.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 558.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 159.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Райковци_(Валовищко)&oldid=12188451“.