Райковци (Валовищко)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившето село в Гърция. За селото в България вижте Райковци.

Райковци
Καπνότοπος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Население (?) изселено души

Райковци или Райковче[1] (на гръцки: Καπνότοπος, Капнотопос, до 1926 година Ραϊκόφτσα, Райкофца[2]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Райковци е било разположено на 33 километра северно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от личното име Райко. Гръцката форма Райкофца и Райковче отразяват турския изговор.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Райковци е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кайкорца (Kaïkortza), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Райковца (Raïkovtsa) е посочено като село с 65 домакинства и 200 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Райковци, една част е чифлик на някой си Христаки от Демир Хисар и на Ваки. От Сенгелово има едва един час. Изкарва ориз и арпаджик. В гръцката му църква Веркович и Гологанов видели изображение на седмочислениците. 52 къщи българе.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Райковци живеят 420 българи.[7]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Райковица (Raïkovitza) има 640 българи екзархисти и 18 цигани и работи българско училище с 1 учител и 21 ученика.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Райковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

До 1912 година селото е чифлик, собственост на гъркоманина от Сяр Зл. Кочев.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Райковци се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Райковци е смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 142 души бежанци.[10] В 1926 година е прекръстено на Капнотопос, в превод задимено място.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Райковци
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Константинов, македоно-одрински опълченец, 2 отделна партизанска рота, 3 рота на 10 прилепска дружина, 2 рота на 11 серска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, носител на бронзов медал[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Петров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Динчо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Запре Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов (1878 или 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 14 воденска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Георгиев (Георгев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Стоянов, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Георгиев (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Иванов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев, Нестроева рота на 15 щипска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Заприн, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев[23]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 138.
  2. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  3. а б Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 182.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138 – 139.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 857.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 184.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 188-189.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 874.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 369.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 497.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 671.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 156.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 673.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 159.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
     Портал „Македония“         Портал „Македония