Раймонд Лулий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раймонд Лулий
Raymundus Lullius
каталонски философ и писател
Ramon Llull.jpg
Роден
около 1232 г.
Починал
около 1316 г. (84 г.)

Религия Католическа църква
Образование Университет на Монпелие
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Школа Схоластика
Подпис Lullus-Autograph 1256.png
Раймонд Лулий в Общомедия

Раймонд Лулий (на каталонски: Ramon Llull, rəˈmoɲ ˈʎuʎ, 1232 – 1315) е каталонски философ, теолог и писател (на каталонски името му се произнася Рамòн Люль, на български е прието звученето, произлизащо от латинизирания вариант Raimundus Lullius). Смятал е, че чисто логическа аргументация може да потвърди християнското учение. За да постигне тази цел, с което да убеди и друговерците, Лулий разработва своето „велико изкуство“ (Ars magna), което представлява комбинаторно разглеждане на общи термини и тълкуването им в изречения. Своя подход Лулий излага, използвайки множество графични представяния – кръгове, таблици, дървета и пр.

Обстоятелствата около смъртта на Лулий не са изяснени напълно, като се предполага, че е починал на път към родното си място, връщайки се от Тунис. Допуска се, че отпътуването му е било свързано с някакъв инцидент. След смъртта му се разпространява легендата, че е бил екзекутиран чрез лапидация през 1315 г. В по-късни времена и векове наред под името на Раймонд Лулий се разпространяват множество алхимически трактати, които мнозинството съвременни изследователи счита за неавтентични.

Като мисионер и проповедник Лулий отделя особено внимание на езика, който използва. Така, и допълнително от философската му нагласа, той става една от значимите фигури в развитието на испаноезичната литература.

Основни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Compendium logicae Algazelis
  • Llibre de contemplació en Déu (1276)
  • Ars demostrativa (Монпелие, 1274?)
  • Llibre de oracions e contemplació del entenimient' (1275)
  • Libro del Orden de Caballería (Майорка, 1281)
  • Art de contemplació (1287)
  • Les cents noms de Déu (1289)
  • Libro de los mil proverbios
  • Félix o Libro de las maravillas
  • Árbol de la filosofía desiderativa (1290)
  • Blanquerna
  • Ars magna et ultima
  • Lo Desconhort (поезия, Рим, 1295)
  • El árbol de la ciencia (Рим, 1296)
  • Arbre de filosofia d'amor (1298)
  • Cant de Ramon (поезия, Париж, 1299)
  • Libro del ascenso y descenso del entendimiento (Монпелие, 1304)
  • Liber de fine (Монпелие, 1305)
  • Liber de reprobationis aliquorum errorum Averrois (Париж, 1310)
  • Vida coetània (автобиография, Париж, 1311)
  • Liber de Deo et de mundo (Тунис, 1315)
  • Liber de maiore fine intellectus amoris et honoris (Тунис, 1315)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]