Райна Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райна Георгиева
български биолог
Родена
Починала
25 юни 1983 г. (80 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Биология, генетика

Райна Ангелова Георгиева е българска биоложка и генетичка, първата жена академик в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Райна Георгиева е родена на 26 юли 1902 г. във Велико Търново. Още от ученическите години впечатлява своите преподаватели със своята изключителната любознателност и буден ум.

Завършва първия випуск на Агрономо-лесовъдния факултет в София, където са приети едва 67 студенти. Райна Георгиева е една от седемте жени, приети във факултета. Завършва обучението си през 1925 г. Първоначално работи като преподавателка в няколко специализирани земеделски училища, където преподава трудната агрономическа материя.

Нейният изследователски дух и желание за научни изследвания надделяват и от 1941 г. до 1948 г. работи в Централния земеделски изпитателен институт. Първоначално става сътрудничка на известния български учен Дончо Костов. Работата с него позволява на Райна Георгиева да изгради свой научен мироглед в областта на генетиката и биологията.

От 1948 г. агрономическият факултет се отделя от Софийски университет като самостоятелна Академия по селскостопански науки. По това време Райна Георгиева е доцент, а от следващата 1949 г. е вече професор.

Професионални постове[редактиране | редактиране на кода]

През своята дългогодишна практика, Райна Георгиева обучава много български специалисти и десетки аспиранти. Нейните сътрудници по-късно стават изявени български генетици и селекционери.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Академик Райна Георгиева работи в областта на теоретичните основи на генетиката и проблемите на хибридизация при растенията. След упорита изследователска работа създава редица сортове, признати и районирани за производство:

  • Междинен лен № 434/80; 434/82; 434/109;
  • Домати сорт А, сорт № 49;
  • Зимен ечемик София 48-3;
  • Едно от големите ѝ научни постижения са генетично създадените сортове тютюн, устойчиви на на най-разпространената болест по растенията – мозайката;

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

През своя дългогодишен опит в сферата на генетиката в аграрната промишленост, Райна Георгиева е авторка на повече от 150 труда и публикации:

  • Хибридна изменчивост при някои трансплантацията на някои Solanaceae /1947/
  • Сравнително проучване на вегетативни и полови хибриди от домати /1949/
  • Хибридизация между L. peruvianum и други видове разновидности от рода Lycopersicon /1960 в съавторство с Екатерина Молхова/
  • Теоретични основи на селекцията и семепроизводството /1964 в съавторство с И.Възвъзов/
  • Генетично и цитогенетично проучване на междувидовите хибриди Lycopersicon esculentum Mill*L chilense Dun /1968 в съавторство с Е.Д.Цикова/ и много др.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Народен орден на труда – 1950;
  • Червено знаме на труда – 1959;
  • Орден НРБ I степен – 1964;
  • Орден "Г.Димитров" 1972;
  • Заслужил деятел на културата – 1969;

Академик Райна Георгиева почива на 25 юни 1983 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Митова – Ганева Катя, "Великотърновки – от традицията към модерността", ВТ, 2009, стр. 64-66
  • Енциклопедия България, т. 2/1981 г., стр. 85
  • Калев Георги, "Академик Райна Ангелова Георгиева", Научен живот, 1983, №4, юли-август
  • Сто години българска академия на науките /1869-1969/, С., 1969