Райна Измирлиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Райна Измирлиева
българска учителка
Родена
Райна Андонова Измирлиева
1884 г.
Починала
1949 г. (65 г.)

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
Други родниниХристо Смирненски (братовчед)
Димитър Измирлиев (чичо)
Иван Измирлиев (чичо)
Тома Измирлиев (братовчед)
Надежда Измирлиева (братовчед)
Екатерина Паница (братовчед)
Невена Измирлиева (братовчед)

Райна Андонова Измирлиева-Илиева е българска просветна деятелка и революционерка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1884 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя. В 1901 година завършва с 11-ия випуск Солунската българска девическа гимназия.[1]

Работи като учителка в родния си град. Начална учителка е на първия си братовчед и е първа,[2] която открива поетическия му талант и го насърчава да го развива.[3] Същевременно се занимава с революционна дейност и участва в делата на Кукушкия революционен комитет. В 1903 година, по поръчение на брат си Аспарух и по скици на чичо си Димитър, извезва червеното копринено знаме на четата на Кръстьо Асенов, под което се сражава в Илинденско-Преображенското въстание.[4][5] Знамето е тържествено осветено на 5 август 1903 година в църквата „Свети Николай“ в Корнишор.[6]

В 1913 година бяга в Свободна България и се установява в Горна Джумая, където дълги години е учителка. Умира в 1949 година в Горна Джумая.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)
 
Христо Хаджидельов
(? – 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)
 
Янаки Илиев
(1881 – 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 – 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 – ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 – 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 – 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 – 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 – 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 – 1967)
 
Тодор Паница
(1879 – 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 163.
  2. а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, 1955. с. 298.
  3. Измирлиева, Надежда. Христо Смирненски: летопис за живота и творчеството му. София, Издателство на БАН, 1961. с. 9.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 205.
  5. Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк. София, Български пистел, 1967. с. 16.
  6. Григоров, Христо. Ичко Бойчев - горноджумайският войвода: Живот и революционно дело (1882 - 1960). София, Библиотека Македония, 1999. ISBN 954-679-104-0. с. 10 - 11.