Райнер Варнинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райнер Варнинг
Rainer Warning
германски литературен теоретик и историк
Роден
10 април 1936 г. (83 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Филология
Работил в Лудвиг Максимилиан университет

Райнер Варнинг (на немски: Rainer Warning) е немски филолог романист, литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 април 1936 година в Оснабрюк, Германия. Завършва гимназия през 1955 г. Следва романска филология, англицистика, германистика, история и философия в Мюнстер, Безансон, Вюрцбург и Гисен (1964).

В университета в Гисен защитава дисертация върху Дени Дидро и Лорънс Стърн (1972). Хабилитира се в университета в Констанц с труд върху религиозните пиеси на Средновековието. Дългогодишен професор по романска филология и теория на литературата в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен, където се пенсионира през 2002 г.

Гост професор в Корнелския университет, университета в Лос Анджелис, Еврейския университет и Станфордския университет. Член на Баварската академия на науките и на Academia Scientiarum et Artium Europaea. Член основател на изследователската група „Поетика и херменевтика“.[1]

Проф. Варнинг е известен със своята теория за комическото. Той твърди, че „комическият конфликт не е комически сам по себе си, а само като отражение на последваща норма на очакване“, тоест смехът се поражда от нагласата на публиката.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Illusion und Wirklichkeit in Tristram Shandy und Jacques le Fataliste (Илюзия и действителност в „Тристрам Шенди“ и „Жак Фаталиста“), München 1965 (Theorie und Geschichte der Literatur und der Schönen Künste, Bd. 4)
  • Funktion und Struktur – Die Ambivalenzen des geistlichen Spiels (Функция и структура – амбивалентностите на средновековната религиозна драма), München 1974 (Theorie und Geschichte der Literatur und der Schönen Künste, Bd. 35)
  • Lektüren romanischer Lyrik. Von den Trobadors zum Surrealismus (Прочити на романската лирика. От трубадурите до сюрреалистите), Freiburg / Br. 1997
  • Flaubert und Fontane (Флобер и Фонтане), München 1997 (Sitzungsberichte der Bayerischen Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse, Jahrgang 1997, Heft 8)
  • Das Imaginäre der Proustschen ‚Recherche‘ (Въображаемото в Прустовото „В търсене на“), Reihe Konstanzer Universitätsreden Nr. 201, Konstanz 1999
  • Die Phantasie der ‚Realisten‘ (Фантазията на „реалистите“), München 1999
  • Proust-Studien (Изследвания върху Пруст), München 2000
  • The Ambivalences of Medieval Religious Drama (Амбивалентностите на средновековната религиозна драма), Stanford, California, 2001
  • Pariser Heterotopien. Der Zeitungsverkäufer am Luxembourg in Rilkes ‚Malte Laurids Brigge (Парижки хетеротопии. Люксембургският вестникопродавец в „Малте Лауридс Бриге“ на Рилке), München 2003 (Sitzungsberichte der Bayerischen Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-Historische Klasse, Jahrgang 2003, Heft 1, 36 Seiten).
  • Heterotopien als Räume ästhetischer Erfahrung (Хетеротопиите като пространства на естетическия опит), München 2009.[3]

Съставителство и редакторска работа[редактиране | редактиране на кода]

  • (Съст.): Rezeptionsästhetik – Theorie und Praxis, München 1975 (Uni-Taschenbücher 303)
  • (Съст., заедно с Волфганг Прайзенданц): Das Komische, München 1976 (Poetik und Hermeneutik VII)
  • (Съст., заедно с Ханс-Улрих Гумбрехт и Карлхайнц Щирле): Balzac, München 1980 (Uni-Taschenbücher 977)
  • (Съст., заедно с В. Веле): Lyrik und Malerei der Avantgarde, München 1982 (Uni-Taschenbücher 1191)
  • (Съст., заедно с Карлхайнц Щирле): Das Gespräch, München 1984 (Poetik und Hermeneutik XI)
  • (Съст., заедно с В. Хауг): Das Fest, München 1989 (Poetik und Hermeneutik XIV)
  • (Съст.): Marcel Proust – Schreiben ohne Ende, Frankfurt / Main 1994 (Siebte Publikation der Marcel Proust Gesellschaft)
  • (Съст., заедно с Карлхайнц Щирле): Das Ende – Figuren einer Denkform, München 1995 (Poetik und Hermeneutik XVI)
  • (Съст., заедно с В. Веле): Fin de Siècle (Romanistisches Kolloquium X), München 2002 2[4]
  • (Съст., заедно с Г. Нойман): Transgressionen. Literatur als Ethnographie, Freiburg 2003.
  • (Съст., заедно с А. Кабиц и В. Йостеррайхер): Zeit und Text, München 2003.
  • (Съст., заедно с Улрих Петерс): Fiktion und Fiktionalität in den Literaturen des Mittelalters. Jan-Dirk Müller zum 65. Geburtstag, München 2009. 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]