Райнхард II фон Ханау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гробната плоча на Райнхард II в църквата Св. Мария в Ханау

Райнхард II фон Ханау (на немски: Reinhard II von Hanau; * ок. 1369; † 26 юни 1451 в Ханау) е от 1404 г. господар и от 1429 до 1451 г. граф на Ханау. Той е един от най-значимите представители от неговия род.

Той е вторият син на Улрих IV (1330/1340–1380) и съпругата му графиня Елизабет фон Вертхайм, дъщеря на Еберхард фон Вертхайм.

Райнхард II следва през 1387 г. в университета в Болоня и вероятно през 1390 г. в Хайделберг.[1]

По-големият му брат Улрих V управлява графството от 1380 г., няма синове и Райнхард II е негов наследник. Райнхард II и по-малкият му брат Йохан задължават на 26 ноември 1404 г. Улрих V да се откаже от трона. Райнхард II и Йохан управляват заедно до смъртта на Йохан през 1411 г. Райнхард II има вече право да се ожени.

От 1400 г. Райнхард II се занимава с имперски дела. През 1414 г. той посещава Констанцкия събор. Райнхард II е издигнат на имперски граф на 11 декември 1429 г. от крал Сигизмунд Люксембургски.

Райнхард II умира на 26 юни 1451 г. и е погребан в църквата Св. Мария в Ханау като пръв от фамилията му. Всичките негови предшественици са погребвани в манастир Арнсбург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Райнхард II се жени на 18 януари 1407 г. за Катарина фон Насау-Байлщайн (1407 – 1459), дъщеря на граф Хайнрих II фон Насау-Байлщайн.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Reinhard Dietrich: Die Landesverfassung in dem Hanauischen. Die Stellung der Herren und Grafen in Hanau-Münzenberg aufgrund der archivalischen Quellen (= Hanauer Geschichtsblätter. Bd. 34). Hanauer Geschichtsverein, Hanau 1996, ISBN 3-9801933-6-5.
  • Reinhard Dietrich: Die Abdankung Ulrichs V. von Hanau. Ursachen und Folgen. Hanauer Geschichtsblätter. Bd. 31, 1993, ZDB-ID 957666-6, S. 7–33.
  • Reinhard Suchier: Genealogie des Hanauer Grafenhauses. In: Festschrift des Hanauer Geschichtsvereins zu seiner fünfzigjährigen Jubelfeier am 27. August 1894. Heydt, Hanau 1894.
  • Ernst Julius Zimmermann: Hanau Stadt und Land. Kulturgeschichte und Chronik einer fränkisch-wetterauischen Stadt und ehemaligen Grafschaft. Mit besonderer Berücksichtigung der älteren Zeit. Vermehrte Ausgabe. Selbstverlag, Hanau 1919 (Unveränderter Nachdruck. Peters, Hanau 1978, ISBN 3-87627-243-2).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gustav Toepke: Die Matrikel der Universität Heidelberg von 1386 bis 1662. Theil 1: Von 1386 bis 1553. Winter u. a., Heidelberg 1884, S. 43, (Nachdruck. Kraus Reprint, Nendeln/Lichtenstein 1976); Adolf Stölzel: Die Entwicklung des gelehrten Richterthums in deutschen Territorien. Eine rechtsgeschichtliche Untersuchung mit vorzugsweiser Berücksichtigung der Verhältnisse im Gebiet des ehemaligen Kurfürstentums Hessen. Band 2: Anlagen. Register. Cotta, Stuttgart 1872, S. 52, (Neudruck. Scientia-Verlag, Aalen 1964), setzt diese Erwähnung versehentlich auf das Jahr 1389 an.