Райнхарт Козелек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райнхарт Козелек
Reinhart Koselleck
германски историк
Роден
Гьорлиц, Германия
Починал
Бад Айнхаузен, Германия

Учил в Хайделбергски университет
Награди Зигмунд Фройд (награда) (1999)
Научна дейност
Област История, антропология
Работил в Рурски университет
Билефелдски университет
Известен с история на понятията
теории за историческото време
Повлиян Хайдегер, Шмит, Льовит, Гадамер, Вебер, Хегел, Ницше, Кант, Хобс, Гьоте, Хумболт, Лесинг, Хладениус, Щайн, Лутер, Тукидид
Повлиял Хабермас, Уайт, Кондилис
Райнхарт Козелек в Общомедия

Райнхарт Козелек (на немски: Reinhart Koselleck, р. 23 април 1923 в Гьорлиц, Германия – п. 3 февруари 2006 в Бад Айнхаузен) е германски историк и теоретик на историческата наука.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Райнхарт Козелек се ражда в семейство на учители. Отива в казармата на 18-годишна възраст през 1941 г. и неизбежно е изпратен на Източния фронт, където попада в плен – във военен лагер в Караганда (1944-1945).

През 1947-1953 г. следва в Хайделбергския университет и Бристолския университет. Сред преподавателите му са Мартин Хайдегер, Карл Шмит, Ханс-Георг Гадамер, Алфред Вебер, Карл Льовит, Вернер Конце и др. През 1954 г. защитава дисертация в Хайделберг. През 1954-1956 г. е поканен като преподавател в Бристолския университет. През 1960-1965 г. е в работната група по социална история на съвременността в Хайделберг, а през 1986 г. става неин ръководител.

От 1966 г. е професор по политически науки в Рурския университет в Бохум. Активно сътрудничи на проекти в университетите на Билефелд и Хайделберг. Гост-професор в университети в Берлин, Чикаго, Будапеща и в Колумбийския университет.

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-големите специалисти на своето време по теория на историята, историческа антропология, история на понятията, социална история и история на правото. Тясната област на изследванията му е Германия от XVIII – XIX век. Най-прочутата му книга е „Минало бъдеще – към семантиката на историческото време“ (1979). Но най-мащабното му начинание си остава колективният проект по енциклопедията „Основни понятия на историческата наука. Историческа енциклопедия на социално-политическия език в Германия“ в 9 тома (1972-1997), на която е инициатор, съставител и сред най-активните автори.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Preußen zwischen Reform und Revolution. Allg. Landrecht, Verwaltung u. soziale Bewegung von 1791—1848. (Прусия между реформите и революцията). Heidelberg, 1965 (ISBN 3-12-905050-7)
  • Kritik und Krise – Eine Studie zur Pathogenese der bürgerlichen Welt. (Критика и криза – изследване на патогенезата на буржоазния свят). Frankfurt/Main, 1973. (ISBN 3-518-07636-1)
  • Vergangene Zukunft – Zur Semantik geschichtlicher Zeiten. (Минало бъдеще – към семантиката на историческото време) Frankfurt/Main, 1979. (ISBN 3-518-06410-X)
  • Europa im Zeitalter der europäischen Revolutionen. (Европа в епохата на европейските революции). Frankfurt/Main, 1982. (ISBN 3-596-60026-X)
  • Der politische Totenkult: Kriegerdenkmäler in der Moderne. (Политическият култ към мъртвите: Войнишките паметници в модерното време). Münster, 1994. (ISBN 3-7705-2882-4)
  • Goethes unzeitgemäße Geschichte. (Неизмеримата история на Гьоте). Heidelberg, 1997. (ISBN 3-925678-67-0)
  • Expérience de l’Histoire. (Опитът с историята). Paris, 1997. (ISBN 2-02-031444-4)
  • Zur politischen Ikonologie des gewaltsamen Todes. Ein deutsch-französischer Vergleich. (Към политическа иконология на насилствената смърт. Германо-френско сравнение). Basel, 1998. (ISBN 3-7965-1028-0)
  • Europäische Umrisse deutscher Geschichte. Zwei Essays. (Европейски очертания на немската история. Две есета). Heidelberg, 1999. (ISBN 3-925678-86-7)
  • The Practice of Conceptual History: Timing, History, Spacing Concepts. (Практика на концептуалната история: понятия за времепротичане, история, пространствено полагане). Stanford, 2002. (ISBN 0-8047-4022-4)
  • Zeitschichten. Studien zur Historik. (Пластове на времето. Студии по истористика). Frankfurt/Main, 2003. (ISBN 3-518-29256-0)
  • Begriffsgeschichten. (Студии по история на понятията). Frankfurt/Main, 2006. (ISBN 3-518-58463-4)
На български

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Оказва огромно влияние върху социалните, историческите и хуманитарните науки в Европа и САЩ, трудовете му са преведени на много европейски езици.

Почетен доктор е на Амстердамския университет (1989), на университета Париж-VII (2003), на университета в Тимишоара (2005). Почетен член на Академията на науките на Унгария (1998).

Носител е на наградата „Зигмунд Фройд“ за научна проза (1999), както и на наградата на Мюнстер за принос в историческата наука (2003).

През ноември 2002 г. в негова чест в София е организирана конференцията „Историческо време и режими на темпоралността“. [2]

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Около Райнхарт Козелек: Историческо време и темпоралност. Съставителство и предговор Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2003, 502 стр. (ISBN 954-9567-13-3)
  • Åkerstrøm Andersen N. Discursive analytical strategies: Understanding Foucault, Koselleck, Laclau, Luhmann. Bristol: The Policy Press, 2003
  • Palonen K. Die Entzauberung der Begriffe: das Umschreiben der politischen Begriffe bei Quentin Skinner und Reinhart Koselleck. Münster: Lit, 2004
  • Reinhart Koselleck (1923—2006) Reden zum 50. Jahrestag seiner Promotion in Heidelberg. Weinfurter St. (Hrsg.). Heidelberg: Winter, 2006
  • Reinhart Koselleck 1923—2006: Reden zur Gedenkfeier am 24. Mai 2006. Bulst N. (Hrsg.). Bielefeld: Universität Bielefeld, 2007

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христо Тодоров, „Пластове на времето, ефекти на ускорението“[неработеща препратка], в. „Култура“, бр.13, 28 март 2003 г.
  2. „Историческо време и режими на темпоралността“ – програма на конференцията, Дом на науките за човека и обществото, София, 23 ноември 2002 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]