Панчарево (район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Район Панчарево)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.

Панчарево
район на Столична община
Разположение на Панчарево в Столична общинаРазположение на Панчарево в Столична община
Страна Флаг на България България
Площ 364,743 km²
Население (15.12.2011[1]) 28 586 души
78,4 души/km²
Кмет Димитър Сичанов (ГЕРБ)
Панчарево в Общомедия
Панчаревското езеро
Средновековната крепост Урвич

Район Панчарево е най-големият по територия административен район на Столична община с площ от 364 743 дка. Представлява изключително подходящо място за туризъм, спорт и възстановяване в околностите на София. Заема част от подножието и склоновете на Витоша, Плана планина и Лозенската планина, както и прилежащия им участък на река Искър, която в този район образува живописният Панчаревски пролом. Включва десет села: Панчарево, Бистрица, Лозен, Казичене, Кривина, Герман, Кокаляне, Долни Пасарел, Железница и Плана, местностите Камбаните, Детски град, както и тридесет вилни зони и няколко жилищни комплекса от затворен тип. Красивата природа и запазените фолклорни традиции определят визията на район Панчарево.

Село Панчарево е административен център на района, но всички останали села имат и собствени кметове, с изключение на с. Плана, което има само кметски наместник.

На територията на района се намират язовир „Искър“, Панчаревското езеро, средновековната крепост Урвич, биосферният резерват Бистришко бранище, както и множество манастири, част от Софийската Света гора.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 28 586 100,00
Българи 25 690 89,86
Турци 98 0,34
Цигани 170 0,59
Други 93 0,32
Не се самоопределят 81 0,28
Не отговорили 2 454 8,58

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Панчаревско езеро – около него са създадени няколко залесени парка, изградени са спортни бази, минерален басейн и няколко уютни заведения за обществено хранене. Районът постепенно придобива характера на благоустроена зона за отдих, която днес се използва основно за водни спортове, излети с леки плавателни съдове, риболов и балнеолечение. Има плажна ивица с дължина 1300 m и водоем за платен риболов. На западния му бряг е разположена Национална гребна база „Средец“, а на източния – гребната база на спортен клуб „Академик“, които се използват за провеждане на тренировки в гребните дисциплини. Над източния стръмен бряг на езерото минава живописна панорамна пътека – един от най-популярните туристически маршрути в Лозенска планина. От южния му край започва защитена зона „Плана“ от екологичната система „Натура 2000“.
  • Крепост Урвич – разположена в едноименния меандър на река Искър, обявен за природна забележителност. Крепостта има статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“ от 1979 г.
  • Панчаревски минерален извор – на самия бряг на Панчаревското езеро. Известен още от тракийско и римско време. Слабо минерализиран водоизточник с лечебни свойства. Температурата на водата е 48 °C.
  • Панчаревски (Урвишки) манастир – той е от типа манастири, изграждани в близост до крепости, което било характерно за късното средновековие. Основан в периода 10 – 12 век, след падането на България под османско владичество манастирът е разрушен. След дълги години забрава основите му са открити едва през 1929 г. от Бона Велинова, след което е доизграждан с дарения от местното население.
  • ВЕЦ Панчарево – първата построена водноелектрическа централа в България и на Балканския полуостров, пусната в експлоатация през 1900 г. Осигурявала електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. През 1986 г. централата е обявена за паметник на културата.
  • Кокалянски манастир – паметник на културата. Известен с Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски от 1579 г. В него е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски).
  • Германски манастир – считан за най-стар манастир на Софийската Мала Света гора, основан в 10 век. Посветен на Иван Рилски, за когото се предполага, че е живял известно време по тези места. Процъфтявал до края на 14 век, когато е разрушен от османците. Възстановен е през 15 век и в продължение на два века се превръща в духовно средище в този район. През 1928 г. по решение на Софийския епархийски съвет манастирът е отреден за подворие на българския манастир Свети Георги Зограф на полуостров Атон (Света гора).
  • Бистришки манастир „Света Петка“ – действащ девически манастир от Х век с храм, посветен на Свети Илия. Разрушен при нашествието на османците през ХІV век. След Освобождението се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Храмовият празник се чества всяка година на 14 октомври.
  • Резерват „Бистришко бранище“ – обявен за защитена територия с постановление на Министерски съвет от 1934 г., с цел запазването на типичната за планината растителност – вековни смърчови гори, храстови съобщества и тревни площи. През 1977 г. резерватът влиза в програмата на ЮНЕСКО – „Човек и биосфера“ и е обявен за биосферен.
  • Бистришките баби – група от певици за автентичен фолклор от софийското село Бистрица. Пеенето им е уникално, много старинно, запазено още от предхристиянската епоха. Специалисти го определят като уникална полифония на 3 гласа. Включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г.
  • Паметник на Никола Крушкин (Чолака) в с. Бистрица. Никола Крушкин е български просветен деец, софийски книжар и националреволюционер. Съратник на Васил Левски. Остава сирак и постъпва като послушник в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“, където се запознава с Апостола. Като таксидиот на манастира обикаля и събира дарения в околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член е на Частните революционни комитети в София и с. Бистрица. Наричан е „Шопският апостол“. Главната улица в село Бистрица е наречена на негово име. В центъра на селото признателното потомство е издигнало барелеф в негова чест.
  • Камбаните – парк-комплекс в София, в подножието на Витоша. Официалното му име е Международен парк на децата от света. Открит е през 1979 г. по идея на Людмила Живкова във връзка с домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ под егидата на ЮНЕСКО.
  • Лозенски манастир „Свети Спас“ – най-източната обител от Софийска Мала Света гора, основан в 13 век. Към края на 14-ти век, манастирът е разрушен, но през 17 век, според някои писмени източници, в него се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села.
  • Пасарелски параклис „Свети Георги Победоносец“ – това е лобното място на капитан Димитър Списаревски. Първоначално е поставена масивна гранитна морена, а по-късно е изградена паметна арка с имената на загиналите български летци през Втората световна война. Изградени са малък навес и маси с пейки за отдих непосредствено до паметната плоча и символичния гроб на капитан Списаревски. Близо до мястото преминава екопътека „Лозенска планина“, свързваща яз. Пасарел, връх Половрак, Лозенския манастир и с. Лозен.
  • Паметник на Димитър Списаревски е издигнат на пл. „Капитан Петко войвода“ в центъра на с. Долни Пасарел – най-близкото селище до мястото, където българският летец-изтребител загива на 20 декември 1943 г. – местността „Стражарски дол“ в землището на селото, на около 2,5 km северозападно от него в Лозенската планина. Паметникът на поручик Димитър Списаревски в Пасарел е първият открит пълномащабен фигурален паметник на героя, след като от признателното потомство са поставени много негови паметни плочи в цяла България.
  • Долнопасарелски манастир – намира се на около 5 km от Долни Пасарел в красива местност, на левия бряг на река Искър под връх Голяма Равуля (Калето). Възниква първоначално като параклис през XV век, а впоследствие се развива като малък манастир. През XIX век е построена запазената до днес църква, украсена с великолепни стенописи от самоковски и дебърски майстори.
  • Шишмановски манастир – в близост до яз. Искър. В миналото там е имало друг, по-стар манастир, датиращ от времето на Втората българска държава, който турците опожаряват при изтеглянето си от българските земи. Името му е свързано с някогашното село Шишманово, в миналото носило името Чамурлий. Паметник на културата.
  • Язовир „Искър“ – най-големият по площ и обем язовир в България. Разположен в горното течение на едноименната река. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия. В района му са разположени хотелски и почивни бази, ресторанти, ветроходната база „Щъркелово гнездо“ и опитното дивечовъдно стопанство „Искър“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 януари 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България