Ракета земя-въздух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Американски войници изстрелват ракета „Стингър“

Земя-въздух е вид управляеми ракети, които се използват за унищожаване на вражески самолети, вертолети, летящи шпионски апарати и по-рядко вражески атакуващи балистични ракети. Противовъздушните и противоракетни единици на всички армии по света разполагат с ракетни комплекси тип земя-въздух.

Разработването на този вид оръжие започва в Нацистка Германия по време на Втората Световна война, която обаче приключва преди да бъде изпробвано за пръв път. Една от тези първи ракети е „Васерфал“.

Ракетите тип земя-въздух могат да бъдат монтирани както на мобилни, така и на неподвижни установки. Днес съществуват и разновидности, достатъчно малки за да бъдат пренасяни от един-единствен войник (преносими зенитно-ракетни комплекси – ПЗРК). Такива са FIM-92 Стингър и 9К38 Игла.

Днес почти всички бойни кораби са въоръжени с противовъздушни ракети.

Някои съвременни ракети земя-въздух[редактиране | редактиране на кода]

Ракета Производител
Акаш Индия
Астер Великобритания/Франция/Италия
BL-64 Великобритания
MIM-104 Пейтриът САЩ
FIM-92 Стингър САЩ
HQ-9 Китай
С-75 Двина Русия/СССР
С-300ПМУ Русия/СССР
С-400 Триумф Русия
9К38 Игла Русия/СССР
Тришул Индия
Роланд Франция/Германия
RBS-70 Швеция