Ракетна пускова установка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пусковата установка на зенитно-ракетния комплекс С-75

Ракетна пускова установка е комплекс от специални агрегати и съоръжения, предназначени за носене на ракети, изпълняване на всички операции в процеса на тяхната експлоатация, подготовката и провеждането на пусковете им.
Пусковата установка (ПУ) заема централно място в наземното оборудване, което, заедно с ракетата, е втората, не по-малко важна, съставна част на ракетния комплекс. Именно усъвършенстването на ПУ, по много определящи техническия облик на ракетните комплекси, позволява основно да се решава задачата за осигуряване на тяхната живучест.

Съществуват разнообразни технически решения да дадените устройства: във вид на насочващи профили, кухи тръби и др.

Защитеност и живучест на ПУ[редактиране | редактиране на кода]

Защитеност на пусковите установки е способност да съхраняват технологичните си функции по време и след въздействие на средствата за поражение на противника. В качеството на показател за защитеност при действието на поразяващите фактори на ядрения взрив обикновено се използват стойностите на свръхналягането ΔРФ във фронта на въздушната ударна вълна на минимално разстояние от центъра на ядрения взрив, при които се осигурява непоразяване на ПУ.
Живучест РЖ, като вероятност за непоразяване на ПУ, заедно със защитеността, се определя с броя на въздействащите по нея ядрени бойни блокове NББ, тротиловия еквивалент q на техния заряд и точността на попадението, което се характеризира със среднеквадратичното отклонение σ на точките на падания от точките на прицелване:

където P = РЖ и N = NББ;

K = KПУ – коефициент на защитеност на пусковата установка, непосредствено зависещ от ΔРФ.

Величината KПУ се определя по емпирични зависимости от вида KПУ = αΔРФ, където α и β са емпирични коефициенти (α >0, β >0).

Разглеждайки живучестта като функция на защитеността, може да се определи комплекса от характеристики W = NББ q /σ² (или W′ = q /σ² – за един боен блок), които обикновено се използват в качеството на основен показател за поразяващите възможности на ракетите.

Стационарни пускови установки[редактиране | редактиране на кода]

Стационарните ПУ от първо поколение представляват наземни незащитени групови места за старт и са уязвими за ракетите, които състоят по това време на въоръжение у вероятния противник. Живучестта на такива стартове при въздействието на ракетите „Титан II“ и „Минитмен 1“ зависи само от надеждността на доставянето на бойната глава до целта.

Следващото поколение стационарни стартове представлява защитените шахтени пускови установки (ШПУ) в състава на групови стартови позиции. Голяма стъпка напред в осигуряването на живучестта на ракетните комплекси е създаването на единичните шахтови пускови установки, получили впоследствие като название разпространената абревиатура „ЕС“ (единичен старт). Изходя от условията за непоразяване при въздействие по сосъден старт, пусковите установки се разполагат на определено разстояние една от друга.

Подвижни пускови установки[редактиране | редактиране на кода]

Перспективни пускови установки[редактиране | редактиране на кода]

Пускови тръби[редактиране | редактиране на кода]

За изстрелване на тактически ракетни въоръжения (ЗУР, ПТУР) се използват пускови тръби, направени от лек високоякостен полимерен материал (като правило, на стъкловлакнова и епоксидна основа).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стратегическое ракетное вооружение. Методология, опыт, проблемы. Книга 1. М.: 4 ЦНИИ, 2003. – С. 385.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетная пусковая установка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.