Ракетни крайцери тип „Лийхи“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ракетни крайцери тип „Лийхи“
Leahy class cruiser
USS Leahy (CG-16) underway off the coast of Southern California on 11 April 1989 (6449886).jpg
Ракетният крайцер „Лийхи“
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Клас и тип Ракетни крайцери от типа „Лийхи“
Производител Bath Iron Works, Бат (Мейн) и др. в САЩ
Живот
Заложен 3 декември 1959 г.
Спуснат на вода 1 юли 1961 г.
Влиза в строй 4 август 1962 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162,5 m
Ширина 16,3 m
Газене 5,8 m
Задвижване 2 парни турбини General Electric;
4 парни котли Babcock & Wilcox;
2 гребни винта;
85 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 5146 t (стандартна)
7 590 t (пълна)
Екипаж 377 души
Далечина на
плаване
8000 мили на 20 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x2 76,2 mm
Ракети 2x2 ПУ за ЗРК Териер
Торпеда 2x3 324 mm ТА
Други Противолодъчно въоръжение:
1x8 ПУ за ASROC[1]
Ракетни крайцери тип „Лийхи“
Leahy class cruiser
в Общомедия

Лийхи (на английски: Leahy) са серия ракетни крайцери на ВМС на САЩ. До 1975 г. са класифицирани като ракетни лидери (Destroyer leader guided), в съветската преса се именуват фрегати. Всичко от проекта са построени 9 единици: „Лийхи“ (на английски: DLG-16 Leahy), „Хари Е. Ярнел“ (на английски: DLG-17 Harry E. Yarnell), „Уорден“ (на английски: DLG-18 Worden), „Дейл“ (на английски: DLG-19 Dale), „Ричмънд К. Търнер“ (на английски: DLG-20 Richmond K. Turner), „Гридли“ (на английски: DLG-21 Gridley), „Ингланд“ (на английски: DLG-22 England), „Хелси“ (на английски: DLG-23 Halsey) и „Рийвс“ (на английски: DLG-24 Reeves). Основното им предназначение е ПВО на авионосните съединения. Имат своя атомна версия – „USS Bainbridge (CGN-25)“ („Бейнбридж“), построен в единствен екземпляр.

Всички кораби от този тип са предадени за скрап в периода 1993 – 1994 г.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Ракетните крайцери от типа „Лийхи“ са проектирани като ескортни кораби за противовъздушна и противолодъчна отбрана на авионосни, линейни и десантни групи. Освен това, предполага се, че тези кораби ще могат да насочват към въздушните цели палубните изтребители-прехващачи. В края на 1950-те – началото на 1960-те години, с развитието на реактивната авиация и появата на атомните подводни лодки възниква необходимостта от преоборудването на ескортните кораби с по-ефективното ракетно въоръжение. В началото с новите системи ЗУР и ПЛУР се преоборудват артилерийски крайцери от 40-те – 50-те години, а след това започват да се строят и специализирани ракетни кораби. Като правило, те са въоръжени с един или два зенитно-ракетни комплекса и противолодъчен ракетен комплекс. Първоначално тези нови кораби се класифицират като ракетни лидери на есминците или ракетни фрегати. В това има своеобразна ирония на съдбата. В онези времена основа на класификацията на бойните кораби са тяхната водоизместимост и калибъра на артилерийското въоръжение. По водоизместимост новите кораби надхвърлят обикновените артилерийски разрушители, а по мощ на чисто артилерийското въоръжение значително им отстъпват. Едва в средата на 70-те години, когато артилерийските кораби слизат от сцената на морските битки, класификацията е преразгледана, и на 30 юни 1975 г. всички кораби от дадения тип са прекласифицирани в ракетни крайцери.

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

По данни от 1987 г[2].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

По данни към 1987 г[2].

Електронно оборудване[редактиране | редактиране на кода]

По данни към 1987 г[2].

  • 1 × AN/SPS-48C – трикоординатен радар за въздушен обзор;
  • 1 × AN/SPS-49 – двукоординатен радар за въздушен обзор;
  • 1 × AN/SPS-10F – двукоординатен радар за обзор на повърхността;
  • 4 × Mk 76 + 4 × AN/SPG-55B – системи за насочване на ракети с радари за подсветка на целите;
  • 1 × Mk 14 – система за управление на артилерийския огън;
  • 1 × Mk 114 + 1 × AN/SQQ-23B — система за управление на противолодъчното оръжие с вътрекорпусен сонар;
  • 1 × NTDS – бойна информационно-управляваща система;
  • 1 × OE-82 – система за спътникова свръзка;
  • 1 × AN/SRR-71 – приемник за спътникова свръзка;
  • 1 × AN/WSC-3 – трансивер за спътникова свръзка;
  • 1 × AN/URN-20 TACAN – тактическа аеронавигационна система;
  • 4 × Mk 36 SRBOC – пускови установки за създаване на смущения;
  • 1 × AN/SLQ-32(V)3 — система за РЕБ.

Състав на серията[редактиране | редактиране на кода]

Номер Название Корабостроителница Заложен на Спуснат на В строй от Списан
CG-16 USS Leahy (CG-16) Bath Iron Works 03.12.1959 01.07.1961 04.08.1962 01.10.1993
CG-17 USS Harry E. Yarnell (CG-17) Bath Iron Works 31.05.1960 09.12.1961 02.02.1963 29.10.1993
CG-18 USS Worden (CG-18) Bath Iron Works 19.09.1960 02.06.1962 03.08.1963 01.10.1993
CG-19 USS Dale (CG-19) New York SB, Camden 09.09.1960 28.07.1962 23.11.1963 27.09.1994
CG-20 USS Richmond K. Turner (CG-20) New York SB, Camden 9 януари 1961 06.04.1963 13.06.1964 13.04.1995
CG-21 USS Gridley (CG-21) Puget Sound SB, Seattle 15.07.1960 31.07.1961 25.05.1963 21 януари 1994
CG-22 USS England (CG-22) Todd Pacific SYs, Seattle 04.10.1960 06.03.1962 07.12.1963 21 януари 1994
CG-23 USS Halsey (CG-23) San Francisco NSY 26.08.1960 15 януари 1962 20.07.1963 28 януари 1994
CG-24 USS Reeves (CG-24) Puget Sound NSY 01.07.1960 12.05.1962 15.05.1964 12.11.1993

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй, привеждат се по справочника на Conway.
  2. а б в Christopher Chant. A compendium of armaments and military hardware. ISBN 0710207204, 9780710207203..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Леги““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.