Ракитница (област Стара Загора)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.
| Ракитница | |
  Ракитница  Ракитница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 651 души[1] (15 март 2024 г.) 32 души/km² |
| Землище | 20,36 km² |
| Надм. височина | 209 m |
| Пощ. код | 6067 |
| Тел. код | 04116 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 61995 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
| Кметство – кмет | Ракитница Величка Неделчева (БСП) |
Ракѝтница е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Ракитница се намира на около 14 km югозападно от областния и общински център Стара Загора и 21 km североизточно от град Чирпан. Разположено е в североизточния край на Чирпанските възвишения при прехода към Старозагорското поле на Горнотракийската низина, между „Дрянков връх“ (339,3 m) на изток и „Люлечата могила“ (333,3 m) – на запад. През селото тече на юг река Ракитница. Надморската височина в центъра на селото е около 209 m и нараства слабо на изток и запад от реката. Климатът е преходно-континентален; преобладават наносни и канелени горски почви.[2][3]
През село Ракитница минава второкласният републикански път II-66, който води на север към Стара Загора, а на юг към Чирпан. Общински път води от Ракитница на югоизток към село Калояновец. На около 3 km южно от Ракитница минава автомагистрала „Тракия“, с която селото няма пряка връзка.
Землището на село Ракитница граничи със землищата на: село Кирилово на север; село Християново на североизток; село Калояновец на изток; село Арнаутито на юг; село Яздач на югозапад; село Яворово на запад; село Лясково на северозапад (граничен участък около 0,35 km).[4]
Етническият състав на населението на село Ракитница по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 467 | 100 |
| Българи | 442 | 94,65 |
| Турци | ... | ... |
| Цигани | ... | ... |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | 0 | 0 |
| Не отговорили | 22 | 4,71 |
Числеността на населението на село Ракитница по данните от преброяванията[6] от 1934 г. насам се променя както следва:[7]
|  |
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Ракитница е образувано през 1951 г. от сливането на селата Чернево и Воднянка.[2][8] Селата Чернево и Воднянка са образувани чрез разделяне през 1939 г. на село Белчево (Белчово)[9], образувано от своя страна през 1893 г. чрез сливане в едно село под името Белчово (Белчево) на двете съседни села, делени от река – тогава, Суютлийка (Сюютлийка) – Араб махле и Суютлий.[10] Село Воднянка (Суютлий) се споменава в османотурски регистри от 18 век под името Сюгюдли.[2]
Църквата „Свети Иван Рилски“ от 1890 г. е изписана от зограф Максим от Македония; в нея има ценни икони, дърворезба.[2]
Първата училищна сграда е построена през 1882 г.[2] За основното училище в село Ракитница има съхранена архивна документация до 1984 г.[11]
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Ракитница е основано през 1948 г. Основната му дейност е производство и реализация на селскостопанска продукция – главно овощарство, полевъдство, лозарство и животновъдство. От 1959 г. стопанството преминава към ОТКЗС (Обединено ТКЗС), обединяващо стопанствата в селата Калояновец, Арнаутито, Борово, Ловец и Християново. От 1979 г. до 1986 г. стопанството е към АПК – село Калояновец. От 1987 г. ТКЗС – село Ракитница и ТКЗС – село Арнаутито се обособяват като самостоятелни стопанства. От 1989 г. се създава КЗС „Ракита“ – село Ракитница. През април 1992 г. е назначен ликвидационен съвет на стопанството, който от 22.05.1995 г. прекратява дейността си въз основа на разпоредби в ЗСПЗЗ[12] и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.
При избухването на Балканската война един човек от Белчово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]
Обширните градини край реката са осигурявали ябълки, изнасяни в Германия преди Втората световна война. Тези градини са изкоренени при разпадането на земеделските кооперации в селото вследствие възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, но жителите на Ракитница са започнали възобновителен процес на насаждения от: ябълка, праскова, череша, слива, кайсия, орех, бадем и други. Вече около 1/3 от землището на селото е засадено с овощни видове и по-голямата част от продукцията се изнася в чужбина.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото се изповядва православно християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Ракитница към 2025 г. е център на кметство Ракитница.[14][15]
В село Ракитница към 2025 г. има:
- действащо читалище „Отец Паисий - 1906“;[16][17]
- действащо читалище „Тракия - 2007 г.“;[18][19]
- православна църква „Свети Иван Рилски“;[20]
- пощенска станция.[21]
Към читалището има клуб на жените „Райна Княгиня“.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Паметник на загиналите през войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.[22] от село Ракитница се намира в градинка до моста на пътя София – Стара Загора..[23]
Паметник на Стоян Томов Ганчев – роден на 11 август 1911 г. в село Белчево (Ракитница), парашутист, загинал в сражение на 15 септември 1941 г. Паметникът се намира в центъра на село Ракитница.[24]
Село Ракитница попада в обхвата на защитените зони по директивата за местообитанията[25] „Река Съзлийка“[26] и „Чирпански възвишения“[27].
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Община Стара Загора > Администрация > Кметства/Населени места > Село Ракитница.
- Горнотракийска низина. Географска карта
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-052-3. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-064-1. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Източна Румелия. Карта
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 9, стр. 3683, Ракитница, Старозагорска област. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols)“; „Канелени почви (Chromic cambisols)“.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 март 2025. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Ракитница, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора. Справка към 22.03.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Предшественици/източници на с. Ракитница, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора: с. Воднянка, общ. Богомилово, Старозагорска околия, Старозагорски окр.; с. Чернево, общ. Богомилово, Старозагорска околия, Старозагорски окр. Справка към 22.03.2025.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. Белчево (Белчово). (Справка към 22 март 2025.)
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 57 (62). XVII. Окръг Стара Загора / 4. Околия Стара Загора / Община Белчово: 1) с. Белчово (с бележка под линия). Справка към 22.03.2025.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора - 34, фонд 305 „Народно основно училище - с. Ракитница, Старозагорско (1944-1985)“; История на фондообразувателя. Характеристика на документите. Инвентарен опис № 3 (1939 - 1984).
- ↑ § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Ракитница
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора, кметство Ракитница.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Отец Паисий - 1906“, село Ракитница, община Стара Загора, област Стара Загора
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Отец Паисий - 1906“, село Ракитница, община Стара Загора, област Стара Загора
- ↑ Детайлна информация за читалище „Тракия - 2007 г.“, село Ракитница, община Стара Загора, област Стара Загора
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Тракия - 2007 г.“, село Ракитница, община Стара Загора, област Стара Загора
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Старозагорска духовна околия, храм "Св. Иван Рилски" – с. Ракитница.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 6067 Ракитница // Посетен на 2025-03-23.
- ↑ Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война
- ↑ „Паметник на загиналите през войните - село Ракитница.“ Справка към 27.03.2025.
- ↑ Опознай.bg. „Паметник на Стоян Ганчев - с. Ракитница“. Справка към 27.03.2025.
- ↑ Директива за местообитанията Справка към 27.03.2025.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Река Съзлийка (Код в регистъра: BG0000425). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Ракитница. Справка към 27.03.2025.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Чирпански възвишения (Код в регистъра: BG0000628). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Ракитница. Справка към 01.04.2025.
| ||||||||||