Ракитница (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.
Ракитница
Общи данни
Население642 души[1] (15 септември 2022 г.)
31,5 души/km²
Землище20,36 km²
Надм. височина209 m
Пощ. код6067
Тел. код04116
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ61995
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Ракитница
Величка Неделчева
(БСП)

Ракитница е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

Намира се на 14 км западно от гр. Стара Загора разположено е между полите на две била в централна Средна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век в землището на Ракитница има две села – „Суютлии“ и „Араб махле“, разделени от река Сазлийка. В 1893 г. двете села са слети под името „Белчево“ (Белчово), но в 1939 г. са разделени отново, като едновременно са преименувани съответно на „Воднянка“ и „Чернево“. В 1951 година двете села са слети отново под името Ракитница.[2]

Основното занятие на жителите е било земеделие и овощарство.

При избухването на Балканската война един човек от Белчово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Обширните градини край река Сазлийка (минаваща през селото) са осигурявали ябълки, изнасяни в Германия преди Втората световна война. Днес тези градини са изкоренени при разпадането на земеделските кооперацийте в селото, но жителите на с. Ракитница са започнали възобновителен процес на насаждения от:

ябълка, праскова, череша, слива, кайсия, орех, бадем и много други.

Вече 1/3 от землището на селото е засадено с овощни видове и днес по-голямата част от продукцията се изнася в чужбина.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са православни християни. Храм „Свети Иван Рилски“

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото съществува пенсионерски клуб „Райна Княгиня“, който е към местното читалище. Сбирките в клуба разнообразяват живота на хората. Дамите, които членуват там редовно вземат участия в различни културни мероприятия от местен и национален характер. Допълнително се сформира певческа група към клуба, която печели много награди на различни конкурси.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.