Ракитовицов инонотус
| Ракитовицов инонотус | ||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Maire, 1938 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Ракитовицов инонотус в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ракитовицовият инонотус (Inonotus tamaricis) е вид гъба от семейство Hymenochaetaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Плодните тела са едногодишни, приседнали, приблизително полукълбовидни, с размери 4 – 9 × 2,5 – 4,5 × 1,5 – 4 cm. Повърхността е овласинена, жълтеникаво-кафява, а по-късно ръждивокафява. Порите са с жълтеникаворъждива до тъмнокафява повърхност, 1 – 3 на mm, кръгли, по-късно ъгловати; тръбичките са едноцветни с повърхността на порите, дълги до 2,5 mm. Месото в сухо състояние е твърдо, жълторъждиво. Хифната система е мономитична. Спорите са яйцевидни до елипсовидни, с размери 7 – 9,5 × 5 – 7 µm, жълторъждиви, тънкостенни. Образува плодни тела през юли – октомври.[1]
Разпространение и местообитания
[редактиране | редактиране на кода]В България видът е установен по Черноморското крайбрежие (Южно – Обзор, Несебър, Созопол) и в Родопите (Източни – Одринци). Общото му разпространение обхваща Европа. Развива се като паразит по видове от род ракитовица (Tamarix).[1]
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]Като отрицателно действащи фактори се посочват промяната на хабитатите в резултат на селищно развитие, туризъм, селскостопанска дейност и др., както и замърсяването на почвите. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България, а част от находищата му са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида и опазване на местообитанията му.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Червена книга на Република България. Ракитовицов инонотус. Посетен на 27 юни 2026 г.
| ||||||||