Раклица (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Турция. За селото в България вижте Раклица.

Раклица
Eriklice
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 203 m
Население (2000) 289 души

Раклица (на турски: Eriklice, Ерикличе) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 5 километра западно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Раклица е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Раклица (Raklitza) е село със 75 домакинства и 382 жители българи.[1] В българското училище в Раклица преподава революционерът Никола Долапчиев.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Раклица живеят 77 български екзархийски семейства или 305 души.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Раклица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Българското население на Раклица се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Раклица
  • Flag of Bulgaria.svg Парашкев Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Станко Г. Митров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоил (Стойко) Койчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 34-35.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 874.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 295.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 455.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 353.