Раклиш
| Раклиш Раклиш | |
| — село — | |
 | |
  Раклиш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Радовиш |
| Географска област | Радовишко поле |
| Надм. височина | 373 m |
| Население | 570 души (2002) |
| Пощенски код | 2420 |
| Раклиш в Общомедия | |
Раклиш или Раклище (на македонска литературна норма: Раклиш) е квартал в град Радовиш, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Раклиш е разположено в северната част на Радовишкото поле, от север остават склоновете на планината Плачковица, а на юг се открива плодородното Радовишко поле. Посредством настилни пътища се свързва със съседните град Радовиш на запад и село Ораовица на изток.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Раклиш е неголямо изцяло българско село в Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е изградена в 1857 година. Иконите са от различни автори от XIX век – Васил Зограф от Струмица, Григорий, Андон от Гари. Няма живопис.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Раклишъ има 270 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век мнозинството от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Раклиш има 240 българи екзархисти и 80 българи протестанти.[3]
На 26 февруари 1915 година година 50-годишния Георги Пецев, 40-годишния Григор Филев и 50-годишния Миял Богатинов са убити с многократни пробождания с ножове, а жените в селото са изнасилени от сръбските окупатори.[4]
Според преброяването от 2002 година Раклиш има 570 жители, от които:[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 561 |
| албанци | 0 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 6 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Раклиш
Благой Патлаков Милчев, български военен деец, загинал през Първата световна война[6]- Георги Попдеяни, българин, православен, арестуван на 31 май 1903 година, обвинен в „приемане и пазене на документи, макар и да знаел, че са клеветнически“, осъден на 1 година затвор, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]
- Илия Джеков, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия
- Никола Митев (3 април 1893 – ?), български просветен деец и общественик, учител по български език в Първа мъжка гимназия в София от 1920 година,[8] деец на Радовишкото благотворително братство[9]
- Тодор Стефанов, касиер на Радовишкия окръжен комитет към 1900 година[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Радовишко архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 7 април 2014. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 118
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 април 2008
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 17, л. 2
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 62.
- ↑ Изъ живота на дружествата // Независима Македония. I (9). 19 Априлъ 1923 год. с. 4.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 103.
| ||||||||
