Раклиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Раклиш
Раклиш
— село —
Поглед во Раклиш 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6303° с. ш. 22.4828° и. д.
Раклиш
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаРадовиш
Географска областРадовишко поле
Надм. височина373 m
Население570 души (2002)
Пощенски код2420
Раклиш в Общомедия

Раклиш (на македонска литературна норма: Раклиш) е квартал в град Радовиш, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Раклиш е разположено в северната част на Радовишкото поле, от север остават склоновете на планината Плачковица, а на юг се открива плодородното Радовишко поле. Посредством настилни пътища се свързва със съседните град Радовиш на запад и село Ораовица на изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Раклиш е неголямо изцяло българско село в Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е изградена в 1857 година. Иконите са от различни автори от XIX век - Васил Зограф от Струмица, Григорий, Андон от Гари. Няма живопис.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Раклишъ има 270 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век мнозинството от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Раклиш има 240 българи екзархисти и 80 българи протестанти.[3]

На 26 февруари 1915 - та година 50 годишния Георги Пецев, 40 годишния Григор Филев и 50 годишния Миял Богатинов са убити с многократни пробождания с ножове, а жените в селото са изнасилени от сръбските окупатори.[4]

Според преброяването от 2002 година Раклиш има 570 жители, от които:[5]

Националност Всичко
македонци 561
албанци 0
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 6

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Раклиш

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радовишко архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
  4. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 118
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-04-10 
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 17, л. 2
  7. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 103.