Раково (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раково.

Раково
Κρατερό
— село —
Френски войски в Раково през 1918 година
Френски войски в Раково през 1918 година
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелистер
Надм. височина 1015 m
Население 84 души (2011 г.)
Демоним Ра̀ковци

Рàково или Ракова (произношение в местния говор Рàкоо, на гръцки: Κρατερό, Кратеро, катаревуса: Κρατερόν, Кратерон, до 1926 година Ράκοβο или Ράκοβον, Раково или Раковон[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 15 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова (Кратериотико Рема) в планината Пелистер близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Руини на опожареното при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание Раково

Църквата в Раково „Свети Николай“ е построена в 1843 година.

В началото на XX век Раково е чисто българско село в Битолска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Раково като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Раково има 850 жители българи.[3]

В началото на XX век всички жители на Раково са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 640 българи патриаршисти гъркомани.[4]

Селото е изгорено и много от жителите му са избити от османски войски по време на Илинденското въстание. През ноември 1903 година владиката Григорий Пелагонийски пристига в Буф и три пъри кани раковци да дойдат да получат предназначените за тях помощи, но те като патриаршисти отказват и Григорий ги раздава в Буф.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Раково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракова има 100 къщи славяни християни.[7]

В 1913 година селото има 1008 жители, в 1920 година 299 семейства с 811 жители, а в 1928 - 740 жители. В 1926 година е прекръстено на Кратерон.[8] В 1932 година в селото живеят 201 българогласни семейства, а в 1945 година 950 жители, всички с „гръцко национално съзнание“. Преброяването от 1951 година показва 719 жители.

Съборът в Раково е на 7 юли.

Преброявания
  • 1913 - 1008 души
  • 1920 - 811 души
  • 1928 - 740 души
  • 1945 - 950 души
  • 1951 - 719 души
  • 2001 - 151 души
  • 2011 - 84 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Малогеоргиев (Василис Малио Йоргос) и Константин Бойковски (Константинос Бойковитис), андартски дейци от Раково. Васил умира преди Балканската война. Коста в 1908 година емигрира в Америка, но в 1911 се връща и действа с малка чета в района[9]
Родени в Раково
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Кафеджията (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Лазо (Λάζος), гръцки андартски деец, братовчед на Павле Илиев и помощник на капитан Мораитис[10]
  • Flag of Greece.svg Михаил Раковчето (Μιχαήλ Ρακόβου), гръцки андартски деец, куриер и водач на чети[10]
  • Flag of Greece.svg Павле Илиев (Павлос Раковитис, 1877 – 1908), гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ив. Атанасов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина[11]
  • Flag of Macedonia.svg Трайче Груйоски – Павле (1921 - 2016), югославски партизанин и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Траян Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  5. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 9.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69, 874.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Μακεδονικός Αγώνας: Κρατερό Φλωρίνης. Ο Μακεδονομάχος οπλαρχηγός Παύλος Ρακοβίτης.
  10. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
     Портал „Македония“         Портал „Македония