Раковски (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Раковски
Раковски
Общи данни
Население 15 571 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 15 175 (НСИ)
Землище 97 999 km²
Надм. височина 180 m
Пощ. код 4150
Тел. код 03151
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 62075
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Раковски
Иван Антонов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. ”Пл. България, 1, тел. +3151 22 60, 23 61
Раковски в Общомедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Раковски.

Раковски е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Брезово. Градът е административен център на община Раковски.[1]

Население на град Раковски (1.02 2011) - 15 175 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Раковски се намира в западната част на Горнотракийската низина и е на 25 км североизточно от град Пловдив. Има изразен равнинен релеф.[1] Град Раковски е административен център на община Раковски и е разположен върху площ от 550 хектара.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Град Раковски се намира в преходно-континенталната климатична област, намираща се южно от Стара планина, която се явява бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °С. Характерно за града е много горещото и сухо лято.[2]

Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.[2]

Произход на имената на кварталите[редактиране | редактиране на кода]

Град Раковски е населен с павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се появява в граничните арменски земи, където те създават собствена държава, просъществувала закратко. Павликяните са превъзходни бойци и често се изявяват като мощни съюзници на държавната власт. Заедно с арабските си съюзници представляват сериозна опасност за източните граници на Византия. Поради тези им качества Византия е принудена да се съобразява с тях и дори се опитва да се възползва от съществуването им. Дава им статут на акрити (граничари) и те се превръщат в гранично население, състоящо се главно от свободни селяни, които не плащат обичайните данъци, но защитават границите на Византийската империя. Оттук идва и тезата, че имената на големите села Калъчлий и Балтаджа, днес квартали на Раковски, идват от наименованията на военните формирования, разположени в тях. Калъчлий произхожда от думата „калъчка”, която означава „сабя” или „дълъг нож”. Балтаджа — от думата „балтия”, със значение „брадва”, „секира”.[2]

Третият квартал — Парчевич, носи името на българския католически епископ барон Петър Парчевич.

История[редактиране | редактиране на кода]

Една от католическите църкви в града
Католическата църква в квартал Парчевич

Градът е създаден през 1966 година от сливането на три села Генерал Николаево, Секирово и Парчевич.[1] Земите на града са били населени с български павликяни, приели католицизма. Докато към 1650 година почти всички живеещи в Северна България български павликяни вече са приели католицизма, то в южната част на страната този процес едва започва. В резултат на преселения на павликяни от Северна България, католическата общност в Раковски в периода между 17 и 19 век, бележи значителен демографски ръст. На територията на днешния град се появява още едно село – Алифакъх (днес квартал Парчевич), което носи името на известен лечител-турчин.[2]

През 1643 година католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков), съученик на Петър Парчевич в Лорето, Италия, пристига в село Калъчлий, днес кв. „Генерал Николаево“ на град Раковски. По това време селото е център на павликянството в Южна България. Пасторът построява първата католическа църква в селото от дърво и слама и успява сериозно да ускори налагането на католицизма в района. Приемането на новата религия от павликяните в Раковски не станава бързо и лесно. Историята пази множество случаи на гонене на мисионери и бягства на цели семейства от местата, където те активно проповядват и действат. Покръстването завършва през 1839 година с присъединяването към католицизма на последното павликянско село – Балтаджа, днес квартал на Раковски.[2]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Град Раковски е най-големият град в България, където населението преобладаващо изповядва католицизъм. Църквата е част от Римокатолическа епархия София и Пловдив. В града има няколко католически църкви, катедрали и манастири. Католическата църква „Светото сърце Христово“ в Раковски е втората по големина на Балканите след катедралата в Загреб.[1] Енорията в квартал „Генерал Николаево“ е от около 7 хиляди, в кв. „Секирово“ е също толкова, а най-малка е в третия квартал на града „Парчевич“ — около 500 души.[3]

Говор[редактиране | редактиране на кода]

Говорът на жителите се отнася към южния подговор на Павликянския говор.[4] Изследванията на езиковеди, че езикът на павликяните,предшественици на населението в Раковски, спада към най-старинните български говори.[2]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Общинската администрация е с обща численост 65 човека. Към общинската администрация има отдел "Електронна община", която има за цел да улеснява гражданите.
  • Читалище и библиотека: на разположение на всички жители на Раковски. В читалището има театрална зала.
  • Заведения за амбулаторно-поликлинично и здравно обслужване: намира се в квартал Генерал Николаево. В непосредствена близост до поликлиниката се намира и новият медицински център "Света Елисавета" с нови и модерно оборудвани кабинети.
  • Детски градини и училища: В кварталите Генерал Николаево и Секирово има две основни училища и по две целодневни детски градини, както и една професионална гимназия. В града има и паралелки с професионална насоченост - "икономисти", "готвачи" и др.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено до града е разположена една селищна могила, находките от която показват, че първото селище на тези земи е възникнало през каменно-медната епоха. Откритите жилища са големи за времето си, с правоъгълен план, а преобладаващите са с дължина 8 м и ширина 6 м. Изградени са от дърво с глинени или дъсчени подове. Според откритите керамични съдове селището съществува в продължение на няколко хилядолетия, като е опожарявано периодично при инциденти или вражески нападения. Огромният могилен насип е образуван от руините, които са били заравнявани, и върху които се е строяло отново.[2]

Културни мероприятия[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година, през последните петък и събота преди Заговезни по католическия календар, се провежда ежегоден международен фестивал на кукерските и маскарадни игри „Кукове“. В него участват освен български, и състави от Сърбия, Гърция, Румъния, Ирландия, Македония, Хърватска. Обикновено се регистрират около 1500 участника.[5]
  • Всяка година в град Раковски се провежда детски турнир по футбол. Участват деца както от България, така и от чужбина — Италия, Хърватия, Румъния и др. Организира се празнично откриване, състезание и награди за участващите.
  • На всеки две години в град Раковски белгийска фирма за производство на трикотажни облекла организира вело-турнир. В него вземат участие както деца, така и възрастни — от България и чужбина. От старта се тръгва, без предварително да се знае посоката на движение. На старта на всички участници се раздава маршрутът на турнира. Последният беше дълъг около 25 км и минаваше покрай местен язовир и из полетата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((bg)) Справочник България/Град Раковски
  2. а б в г д е ж ((bg)) Раковски 2014/Проучване и анализ на културните аспекти на местната кухня на община Раковски
  3. ((bg)) Оля Желева, Валентина Петрова/На католическа литургия в Белозем и Раковски
  4. Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство "Паисий Хилендарски", 1994, с. 96
  5. ((bg)) Официален сайт на община Раковски
п  б  р
Градове в област Пловдив
АсеновградБаняБрезовоКалоферКарловоКлисураКукленКричимЛъкиПерущицаПловдивПървомайРаковскиСадовоСтамболийскиСопотСъединениеХисаря