Раковски (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раковски.

Герб на Раковски
Раковски
Общи данни
Население 15 571 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 15 175 (НСИ)
Землище 97,999 km²
Надм. височина 180 m
Пощ. код 4150
Тел. код 03151
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 62075
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Раковски
Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. ”Пл. България, 1, тел. +3151 22 60, 23 61
Раковски в Общомедия

Раковски е град в Южна България, административен център на община Раковски[1] в Област Пловдив. Населението му е около 15 571 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Раковски се намира на 180 метра надморска височина в централната част на Горнотракийската низина, на 25 километра североизточно от град Пловдив.[1] Землището на града има площ 97,999 квадратни километра, а урбанизираната територия е около 550 хектара.

Град Раковски се намира в преходно-континенталната климатична област, намираща се южно от Стара планина, която се явява бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °С. Характерно за града е много горещото и сухо лято.[2]

Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.[2]

Произход на имената на кварталите[редактиране | редактиране на кода]

Град Раковски е населен с павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се появява в граничните арменски земи, където те създават собствена държава, просъществувала закратко. Павликяните са превъзходни бойци и често се изявяват като мощни съюзници на държавната власт. Заедно с арабските си съюзници представляват сериозна опасност за източните граници на Византия. Поради тези им качества Византия е принудена да се съобразява с тях и дори се опитва да се възползва от съществуването им. Дава им статут на акрити (граничари) и те се превръщат в гранично население, състоящо се главно от свободни селяни, които не плащат обичайните данъци, но защитават границите на Византийската империя. Оттук идва и тезата, че имената на големите села Калъчлий и Балтаджа, днес квартали на Раковски, идват от наименованията на военните формирования, разположени в тях. Калъчлий произхожда от думата „калъчка“, която означава „сабя“ или „дълъг нож“. Балтаджа – от думата „балтия“, със значение „брадва“, „секира“.[2]

Третият квартал – Парчевич, носи името на българския католически епископ барон Петър Парчевич.

История[редактиране | редактиране на кода]

Една от католическите църкви в града
Католическата църква в квартал „Парчевич“

Непосредствено до града е разположена една селищна могила, находките от която показват, че първото селище по тези земи е възникнало през каменно-медната епоха. Откритите жилища са големи за времето си, с правоъгълен план, а преобладаващите са с дължина 8 м и ширина 6 м. Изградени са от дърво с глинени или дъсчени подове. Според откритите керамични съдове селището съществува в продължение на няколко хилядолетия, като е опожарявано периодично при инциденти или вражески нападения. Огромният могилен насип е образуван от руините, които са били заравнявани и върху които се е строяло отново.[2]

Градът е създаден през 1966 година от сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич,[1] в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх. Трите селища са павликянски, приели католицизма през XVII-XIX век.

Съществува хипотеза, свързваща имената на селата Калъчлий и Балтаджа с първоначалното заселване на павликяните в Тракия през Византийската епоха. Те са преселени от Армения, получават статут на акрити и се превръщат в гранично население, състоящо се главно от свободни селяни, които не плащат обичайните данъци, но защитават границите на Византийската империя. Някои свързват имената на двете села с наименованията на военни формирования, разположени в тях – Калъчлий произхожда от думата „калъчка“, която означава „сабя“ или „дълъг нож“, а Балтаджа – от думата „балтия“, със значение „брадва“, „секира“.[2]

Докато в средата на XVII век почти всички живеещи в Северна България български павликяни вече са приели католицизма, то в южната част на страната този процес едва започва. През 1643 година католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков), съученик на Петър Парчевич в Лорето, пристига в Калъчлий и построява първата католическа църква в селото от дърво и слама, след което успява ускори налагането на католицизма в района.[2]

В резултат на преселения на бивши павликяни от Северна България, католическата общност в района на днешния Раковски значително нараства между XVII и XIX век. По това време е основано и село Алифакъх, носещо името на известен лечител турчин. Въпреки това приемането на католицизма не става бързо и лесно. Историята пази множество случаи на гонене на мисионери и бягства на цели семейства от местата, където те активно проповядват и действат. Процесът завършва през 1839 година с присъединяването към католицизма на последното павликянско село в района – Балтаджа.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на град Раковски е около 15 571 души (2015). На преброяването през 2011 година 86% от жителите се определят като българи, 6,5% като роми, а 7,1% не отговарят на въпраса за етническа принадлежност.[3]

Раковски е най-големият град в България, където преобладаващото население изповядва католицизъм. Църквата е част от Софийско-пловдивската епархия. В града има няколко католически църкви и манастири. Католическата църква „Светото сърце Христово“ в Раковски е втората по големина на Балканите след катедралата в Загреб.[1] Енорията в квартал „Генерал Николаево“ е от около 7 хиляди, в кв. „Секирово“ е също толкова, а най-малка е в третия квартал на града „Парчевич“ – около 500 души.[4]

Говорът на жителите се отнася към южния подговор на Павликянския говор.[5] Изследванията на езиковеди, че езикът на павликяните, предшественици на населението в Раковски, спада към най-старинните български говори.[2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Общинската администрация е с обща численост 65 човека. Към общинската администрация има отдел „Електронна община“, която има за цел да улеснява гражданите.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище и библиотека: на разположение на всички жители на Раковски. В читалището има театрална зала.
  • Заведения за амбулаторно-поликлинично и здравно обслужване: намира се в квартал „Генерал Николаево“. В непосредствена близост до поликлиниката се намира и новият медицински център „Света Елисавета“ с нови и модерно оборудвани кабинети.
  • Детски градини и училища: В кварталите „Генерал Николаево“ и „Секирово“ има две основни училища и по две целодневни детски градини, както и една професионална гимназия. В града има и паралелки с професионална насоченост – „икономисти“, „готвачи“ и др.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година, през последните петък и събота преди Заговезни по католическия календар, се провежда ежегоден международен фестивал на кукерските и маскарадни игри „Кукове“. В него участват освен български, и състави от Сърбия, Гърция, Румъния, Ирландия, Македония, Хърватска. Обикновено се регистрират около 1500 участници.[6]

Всяка година в град Раковски се провежда детски турнир по футбол. Участват деца както от България, така и от чужбина – Италия, Хърватия, Румъния и др. Организира се празнично откриване, състезание и награди за участващите.

На всеки две години в град Раковски белгийска фирма за производство на трикотажни облекла организира вело-турнир. В него вземат участие както деца, така и възрастни – от България и чужбина. От старта се тръгва, без предварително да се знае посоката на движение. На старта на всички участници се раздава маршрутът на турнира. Последният беше дълъг около 25 км и минаваше покрай местен язовир и из полетата.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Раковски
  • Петър Лесов (р. 1960), боксьор, олимпийски шампион
  • Валери Домовчийски (р. 1986), футболист
  • Георги Йовчев (р. 1950), духовник, Софийски и Пловдивски епископ
  • Стефан Киков (р. 1982), футболист
  • проф. Франц Митов – хирург, Медицински университет – Пловдив
  • проф. Иван Пищийски – преподавател в Катедра „Биохимия и молекулярна биология“, Университет по хранителни технологии Пловдив

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((bg)) Справочник България/Град Раковски
  2. а б в г д е ж з ((bg)) Раковски 2014/Проучване и анализ на културните аспекти на местната кухня на община Раковски
  3. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls
  4. ((bg)) Оля Желева, Валентина Петрова/На католическа литургия в Белозем и Раковски
  5. Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1994, с. 96
  6. ((bg)) Официален сайт на община Раковски