Раковски (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раковски.

Герб на Раковски
Раковски
Rakovski Generala Sekirovo Ploshtadi1.jpg
Общи данни
Население 15 571 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 15 175 (НСИ)
Землище 97,999 km²
Надм. височина 180 m
Пощ. код 4150
Тел. код 03151
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 62075
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Раковски
Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. ”Пл. България, 1, тел. +3151 22 60, 23 61
Раковски в Общомедия

Раковски е град в Южна България, административен център на община Раковски[1] в Област Пловдив. Населението му е около 15 571 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Раковски се намира на 180 метра надморска височина в централната част на Горнотракийската низина, на 25 километра североизточно от град Пловдив.[1] Землището на града има площ 97,999 квадратни километра, а урбанизираната територия е около 550 хектара.

Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
125
 
2
-5
 
 
88
 
11
-3
 
 
68
 
19
2
 
 
94
 
21
6
 
 
129
 
26
11
 
 
109
 
30
15
 
 
61
 
35
18
 
 
54
 
35
19
 
 
93
 
30
14
 
 
86
 
24
8
 
 
51
 
14
2
 
 
106
 
3
-5
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: NASA

Град Раковски се намира в преходно-континенталната климатична област, намираща се южно от Стара планина, която се явява бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °С. Характерно за града е много горещото и сухо лято.[2]

Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.[2]

Произход на имената на кварталите[редактиране | редактиране на кода]

Град Раковски е населен с павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се появява в граничните арменски земи, където те създават собствена държава, просъществувала закратко. Павликяните са превъзходни бойци и често се изявяват като мощни съюзници на държавната власт. Заедно с арабските си съюзници представляват сериозна опасност за източните граници на Византия. Поради тези им качества Византия е принудена да се съобразява с тях и дори се опитва да се въз ползва от съществуването им. Дава им статут на акрити (граничари) и те се превръщат в гранично население, състоящо се главно от свободни селяни, които не плащат обичайните данъци, но защитават границите на Византийската империя. Оттук идва и тезата, че имената на големите села Калъчлий и Балтаджа, днес квартали на Раковски, идват от наименованията на военните формирования, разположени в тях. Калъчлий произхожда от думата „калъчка“, която означава „сабя“ или „дълъг нож“. Балтаджа – от думата „балтия“, със значение „брадва“, „секира“.[2]

Третият квартал – Парчевич, носи името на българския католически епископ барон Петър Парчевич. Селото е създадено през 1905 г. от заселници от Секирово. До тогава е било турско село.

Турските наименованията на днешните квартали на град Раковски в различни времена и документи са изписвани по различен начин. В Пловдивския държавния архив те фигурират като Калъчлии (Калѫчлии), Батладжии и Алифаково. През 1934 година над хиляда населени места в България сменят имената си. От тогава името на село Калъчлии е Генерал Николаево. Данаил Николаев е един от създателите на българската армия след освобождението. През същата година Балтаджии смения името си два пъти. За няколко месеца е наречено Секирци и после Секирово. От 1943 до 1945 то носи името на патрона на католическия си храм – Архангелово. Също през 1934 г. Алифаково е преименувано на Антраниково и през 1947 г. – на Парчевич.

История[редактиране | редактиране на кода]

Една от католически църкви в града

Непосредствено до града е разположена една селищна могила, находките от която показват, че първото селище по тези земи е възникнало през каменно-медната епоха. Откритите жилища са големи за времето си, с правоъгълен план, а преобладаващите са с дължина 8 м и ширина 6 м. Изградени са от дърво с глинени или дъсчени подове. Според откритите керамични съдове селището съществува в продължение на няколко хилядолетия, като е опожарявано периодично при инциденти или вражески нападения. Огромният могилен насип е образуван от руините, които са били заравнявани и върху които се е строяло отново.[2]

Градът е създаден през 1966 година от сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич,[1] в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх. Трите селища са павликянски, приели католицизма през XVII-XIX век.

Съществува хипотеза, свързваща имената на селата Калъчлий и Балтаджа с първоначалното заселване на павликяните в Тракия през Византийската епоха. Те са преселени от Армения, получават статут на акрити и се превръщат в гранично население, състоящо се главно от свободни селяни, които не плащат обичайните данъци, но защитават границите на Византийската империя.

Докато в средата на XVII век почти всички живеещи в Северна България български павликяни вече са приели католицизма, то в южната част на страната този процес едва започва. През 1643 година католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков), съученик на Петър Парчевич в Лорето, пристига в Калъчлий и построява първата католическа църква в селото от дърво и слама, след което успява ускори налагането на католицизма в района.[2]

В резултат на преселения на бивши павликяни от Северна България, католическата общност в района на днешния Раковски значително нараства между XVII и XIX век. По това време е основано и село Алифакъх, носещо името на известен лечител турчин. Въпреки това приемането на католицизма не става бързо и лесно. Историята пази множество случаи на гонене на мисионери и бягства на цели семейства от местата, където те активно проповядват и действат. Процесът завършва през 1839 година с присъединяването към католицизма на последното павликянско село в района – Балтаджа.[2]

Над 70 военнослужещи от селата Балтаджии и Калъчлий загиват в Балканските воини (1912 – 1913). Загива и военизираният свещеник Йозо Зайков.[3]

В периода между двете световни войни са съществували следните църковни културни и просветни дружества: в Генерал Николаево – католическо дружество „Роберт Менини“ (основано 1927 г.) и Младежки католически певчески хор „Михаил Добромиров“ (1943) и в Секирово – дружество „Богдан Бакшич“ (1928), Младежко културно-просветно дружество „Св. Архангел Михаил“ (1930) и католическото дружество „Св.Андрей“.

През 1908 и 1910 са основани мести дружби на Българският земеделски народен съюз в селата Калъчклии и Балтаджии. Идеите на Демократическата партия са били близки на много семинаристи от селата, които са учили в град Пловдив. Партията става доста популярна особено след като правителство на тази партия обвява независимостта на България през 1908 г. Със започване на войните семинариите и колежите в Пловдив и Бургас са затворени и учащите се завръщат в родните си места. Тези бивши семинаристи се явяват ядро на създадените групи на Демократическата партия в Балтаджии и Калъчклии. В годините между двете световни войни за кметова на селата са избирани членове на Българският земеделски народен съюз и Демократическата партия.

Социалистическите идеи достигат района на град Раковски през 1905 г. с назначаване на фелдшер Георги Мичев на работа в Калъчлий. Следвал в Лозана, той създава първата социалистическа група. През 1919 г. се създават комунистически партийни организации в Балтаджи и Калачлий. Неколцина от Генерал Николаево участват в партизанската съпротива (1941 – 1944)[4].

През април 1928 г. Горнотракийската низина е сполетяна от Чирпанското земетресение, което разрушава над 72 000 сгради и причинява щети на стойност около 3.3 милиарда лева. Природната стихия поразява жестоко и католиците в пловдивските села. Църквите, училищните сгради, болницата и много частни домове са изцяло или частично разрушени. Лично цар Борис III посещава разрушените места. Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места (ДИПОЗЕ) финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население.

Над 30 военнослужещи от днешните квартали на град Раковски загиват по бойните полета в Югославия, Унгария и Австрия (1944 – 1945)[4].

Броят на арестуваните през 1952 г. католически свещеници в България, преследвани и обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народнодемократичната власт, достига 28 души. През есента на същата година е разгледано делото на епископ Иван Романов (роден в Секирово.), който също е обвинен в шпионаж. Присъдата от 12 години затвор за 74-годишния духовник се равнява на смъртна присъда. Изпратен в Шуменския затвор, той умира само след два месеца. За него е открит процес за беатификация.

Потребителна кооперация в с. Секирово е създадена през 1909 г., като земеделско спестовно дружество с цел кредитиране на земеделските стопани и ограничаване на ширещото се лихварство. През 1941 г. дружеството е преструктурирано в Кредитна кооперация „Св. Изидор“. По същото време съществува „Постоянство“ в с. Ген. Николаево. През 1955 г. двете кооперации са обединени.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на град Раковски е около 15 571 души (2015). На преброяването през 2011 година 86% от жителите се определят като българи, 6,5% като роми, а 7,1% не отговарят на въпраса за етническа принадлежност.[5]

Раковски е най-големият град в България, където преобладаващото население изповядва католицизъм. Църквата е част от Софийско-пловдивската епархия. В града има няколко католически катедрали и манастири. Енорията в квартал „Генерал Николаево“ е от около 7 хиляди, в кв. „Секирово“ е също толкова, а най-малка е в третия квартал на града „Парчевич“ – около 500 души.[6]

Брой на населението в град Раковски[7]
год. Население
2015 15571
2010 15265
2005 15806
2000 16610
1992 15799
1985 16441
1975 14799
Брой на населението в кварталите до формиране на града[8]
год. Ген. Николаево

(Калъчли)

Секирово

(Балтаджи)

Парчевич

(Алифаково)

Общо
формиране на новия град
1967 6800 6500 500 13800
години между двете световни войни
1943 5007 5200 373 10580
1941 5001 5153 359 10513
1939 4820 4905 344 10069
1934 4450 4900 350 9700
1927 3796 3930 222 7948
1918 3200 3700 100 7000
години предосвобождението
1874 2000 2200 4200
1859 1525 1312 2837
1848 1271 1130 2401
1842 1251 940 2191

Според статистическо бюро на Княжество България на 1 януари 1893 г.[9]

Село Сгради Жители
Калъчлии 349 2048
Балтаджии 346 2202
Алифаково 13 62
Общо 708 4312

Нарастване на населението от 1842 г.

През 1967 г. Окръжният народен съвет в Пловдив събира данни за активно практикуващите католици. Резултатите от изследването сочат, че 25 % от католическото население в Пловдивско посещава редовно църковните службите. Този процент за населението на град Раковски е по-висок. Това кара местната власт да предприеме непопулярни мерки за ограничаване на вярата като съкращаване или преназначаване на друга работа, отклоняване на молби за посещаване на деца в детски заведения, издаване на недобри служебни характеристики и др. По това време този процент при православните е едноцифрен. Последните започват да наричат католиците – хора на „яката“ вяра.

Говорът на жителите се отнася към южния подговор на Павликянския говор.[10] Изследванията на езиковеди, че езикът на павликяните, предшественици на населението в Раковски, спада към най-старинните български говори.[2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Общинската администрация е с обща численост 65 човека. Към общинската администрация има отдел „Електронна община“, която има за цел да улеснява гражданите.

От 1981 г. общината издава вестник „Нови хоризонти“, който през 1989 г. е преименуван на „Вяра“ и излиза до 1999 г.

Кметове на град Раковски[11][редактиране | редактиране на кода]

  1. Слав Станков, 1966 – 1971 г.
  2. Иван Балабанов, 1971 – 1977 г.
  3. Петър Кисьов, 1977 – 1979 г.
  4. Ченко Терзийски, 1979 – 1981 г.
  5. Иван Лачев, 1981 – 1987, 1990, 1995 – 1999 г.
  6. Иван Анадъмски, 1987 – 1990 г.
  7. Йовко Патазов, 1990 – 1991 г.
  8. Петър Карпаров, 1991 – 1995 г.
  9. Франц Коков, 1999 – 2008 г. †
  10. Стойо Фитнев. 2008 – 2009 г. (ВрИД Кмет)
  11. Иван Антонов, 2009 – 2015 г.
  12. Павел Гуджеров, 2015 –

Кметове на село Генерал Николаево / Калъчлии[12][редактиране | редактиране на кода]

  1. Слав Станков, 1962 – 1966 г.
  2. Иван Райков, 1954 – 1962, 1949 – 1953 г.
  3. Гено Белчев, 1953 – 1954 г.
  4. Гено Сарийски, 1946 – 1949 г.
  5. Никола Гинев, 1945 – 1946 г.
  6. Венко Пищийски, 1945 г.
  7. Съвет в състав Никола Гиев, Гено Загорчев и отец Рафаил Станев, от 10 септември до 31 декември 1944 г.
  8. неизвестни, 1928 – 1944
  9. Ченко Денков, 1926 – 1928
  10. неизвестни, 1879 – 1926

Кметове на село Секирово / Балтаджии[редактиране | редактиране на кода]

  1. неизвестни, 1879 – 1966

Кметове на село Парчевич / Алифаково[12][редактиране | редактиране на кода]

  1. Йосиф Плачков, 1960 – 1966 г.
  2. Серафим Пеев, 1953 – 1960 г.
  3. Матея Донев, 1951 – 1953 г.
  4. Павел Рабаджийски, 1949 – 1951 г.
  5. Петър Зенков, 1948 – 1949 г.
  6. Йозо Карагеоргиев, 1947 – 1948 г.
  7. Марко Боргоджийски, 1945 – 1947 г.
  8. Стефан Геков, 1945 г.
  9. Йозо Геков, 1944 – 1945 г.
  10. неизвестни, 1879 – 1944

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инсталация за производство на горива в Белозем

Шивашката промишленост е традиционен поминък на голяма част от населението на общината. Още по времето на социализма продукция на местната шивашката индустрия е изнасяна за Федерална Германия и други страни. През последните десетилетия в град Раковски и селищата в общината се развиха много фирми от областта на хранително-вкусова, дървообработваща и химическа индустрии с водещи национално-утвърдени компании. През 2010 в село Белозем заработи рафинерия за производство на дизелово гориво и промишлен газьол с годишен капаците до 150 хиляди тона.

Поради благоприятното си разположение в Пловдивското поле, община Раковски е с развито селско стопанство – зърнено-житни и технически култури, свиневъдство и говедовъдство. Този отрасъл се развива от над 10 крупни арендатори. В землището на село Белозем се намира една от най-големите оризари в страната. Между градовете Раковски и Брезово е разположена база за съхранение и пакетиране на плодове и зеленчуци.[12]

Индустриална зона „Раковски“

Индустриална зона Раковски е една от промишлените зони около град Пловдив наред със други 6 зони и технологични паркове, които формират Пловдивската промишлена зона “Тракия“ . Намира се на територията на с. Стряма на 14 км от гр. Пловдив. Над 600 души от Раковски, околните селища и гр. Пловдив работят в зоната. Изграждането на зоната започва през 2004 г. Първата компания е британският производител на части за автомобили „Уилям Хюз“. Над 20 компании от различни индустрии – автомобилостроене, битова химия, текстил, логистика, хранително-вкусова и енергийно оборудване – развиват дейност на около 1000 декара площ.

Стоманолеярен завод гр. Раковски съществува от 1983 до 1998 г. През 1996 г. е обявена в несъстоятелност. През 1998 г. прекратява дейността си и се влива в Еднолично акционерно дружество (ЕАД) Технологичен център „ЦНИКА“ – София. Върху част от обекта е построен сметопреработвателен завод.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктурата на Раковски се променя от типично селска в началото на миналия века, през селище от градски тип през 60-те години, до оформяне на градския си облик в края на миналия и началото на този век. Инфраструктурата на града се обновява със средства на общината, държавни средства и финансиране по проекти на Европейския съюз. Обликът на новия град се променя много бавно в началото на 70-те години на миналия век. Макар формално град, кварталите продължават да са изолирани, което ражда един от анекдотите за града, че единствено раковчани в България могат да се гордеят, че имат съселяни и съграждани.

Читалища и библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Кирил и Методий“ е създадено през 1908 г. в село Калъчлий. Читалище „Петър Богдан Бакшев“ е създадено през 1909 г. в село Балтаджии. Войните за национално обединение естествено прекъснали дейността на читалищата. Помещенията са изпозвани за военни складове. Дейността на читалищата се подновява през 1930 г. През 1940 година читалище „Кирил и Методий“ е настанено в собствена сграда. То се издържало с приходите от читалищните имоти и 50 дка ниви. През 1943 г. всички читалища били иззети от властта за караулни помещения на така наречената „Обществена сила“, предназначена за охрана на общината от партизански нападения. Читалищата отново възстановяват дейността си през 1945 г. Същата година в Генерал Николаево е закупен първият киноапарат „Дебър“. Така седмото изкуство навлиза и в гр. Раковски. През 1950 г. едно от помещенията на читалището се реконструира на киносалон с 450 места. По инициатива на ръководството на читалище „Кирил и Методий“ и с помоща народния съвет през 1960 г. започва строителството на нова читалищна сграда в центъра на Генерал Николаево. На 24 май 1963 г. тя е тържествено открита. Този дом разполага с многофункционален салон с 500 места, и друг със 100 места, библиотека с читалиня и хранилище, музейна зала, зала за граждански ритуали, гримьорни, стаи за репетиции, младежки клуб и др.

Старата сграда на болницата. Източник[12]

Здравни заведения[редактиране | редактиране на кода]

Заведения за амбулаторно-поликлинично и здравно обслужване се намират в квартал „Генерал Николаево“. В непосредствена близост до поликлиниката се намира и новият медицински център „Света Елисавета“ с нови и модерно оборудвани кабинети. До идването на първия фелдшер през 1905 г. медицинска помощ са указвали някои от свешениците без специална медицинска подготовка. През 1924 г. е построена първата болница – двуетажна сграда с 12 стаи. Голяма заслуга за тази инициатива има свещеникът Козма Гюлов. Болницата е наречена на Петър Парчевич. Д-р Велков е първият лекър, който е донесъл собствени инструменти и апаратура. Няколко години по-късно болницата е разрушена от земетресението през 1928 г. През 1932 г. е открита нова сграда на болнициата с 40 стаи. Поради големия за времето си капацитет част от болницата е изпозвана за приют за недъгави деца (1935 – 1945).

Начално училище „Петър Парчевич“ в с. Секирово, построено през 1929 г. със средства на фонда ДИПОЗЕ за възстановяване на щетите от земетресението.

Детски градини и училища[редактиране | редактиране на кода]

В кварталите „Генерал Николаево“ и „Секирово“ има две основни училища и по две целодневни детски градини, както и една професионална гимназия. В града има и паралелки с професионална насоченост – „икономисти“, „готвачи“ и др. До Освобождението малко деца в католическите села са грамотни. Децата щом навършат 10 години са пращани да работят в турските чифлици. Въпреки това е имало будни българчета, които се учат на четмо и писмо като пишат български думи с латински букви (в такъв формат са отпечатани в Рим молитвеници за местните богомолци, особено популярни са две издания от 1848 г. и 1878 г., разпространявани в Балтаджии и Калъчлии). През 1863 г. енорийският свещеник Яко Яковски успява да убеди общината в Балтаджии да отпусне средства за създаване на училище и става пръв негов преподавател. През 1879 г. се построява нова сграда на училището, тъй като старата изгаря при пожар. Средствата са отстъпени от Временното руско управление. През 1881 г. в с. Балтаджи са обучавани 114 момчета и 107 момичета разпределени съответно в три и четири отделения. В началото на 20 век учители в селата са бежанци-уняти от Одринско. Училищата са затворени по време на Балканските и световните войни. По време на втората световна война в училищните сгради са настанени германски съюзнически войски. През 1921 г. в Балтаджии е открита прогимназия. През 1922 г. в България се въвежда задължителното основно образование и началното училище и прогимназия се сливат в едно. Земетресението през 1928 г. разрушава отново сградата на училището, но още на следващата година са събрани от населението средства и са построени две нови училища – „Цар Борис III“ и „Петър Парчевич“. След втората световна война прогимназията е преименувана от „Цар Борис III“ на „Христо Ботев“. Две-три години са необходими за възстановяване на учебния процес и осигуряване на 100% посещаемост. През 1962 г. е открита сегашната сграда на училището. През 1963 г. Практическо селскостопанско училище е било преместено в с. Генерал Николаево (Раковски). Курсът на обучение е бил двегодишен. През 1968 г. е закрито. През 1975 г. между кварталите Генерал Николаево и Секирово е открито Средно професионално училище по машиностроене „Петър Парчевич“.

Паметници и други забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Барелеф на Вичев, Шишков и Джиджов

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година, през последните петък и събота преди Заговезни по католическия календар, се провежда ежегоден международен фестивал на кукерските и маскарадни игри „Кукове“. В него участват освен български, и състави от Сърбия, Гърция, Румъния, Ирландия, Македония, Хърватска. Обикновено се регистрират около 1500 участници.[14]

Всяка година в град Раковски се провежда детски турнир по футбол. Участват деца както от България, така и от чужбина – Италия, Хърватия, Румъния и др. Организира се празнично откриване, състезание и награди за участващите.

На всеки две години в град Раковски белгийска фирма за производство на трикотажни облекла организира вело-турнир. В него вземат участие както деца, така и възрастни – от България и чужбина. От старта се тръгва, без предварително да се знае посоката на движение. На старта на всички участници се раздава маршрутът на турнира. Последният беше дълъг около 25 км и минаваше покрай местен язовир и из полетата.

През месец май, общината организира традиционите дни на културата. Янко Павлов, Петър Търновалийски, Божидар Стрехин, Виржилио Тоскани, Яко Стрехин и Венко Земярски са видни радетели на духовността на града и организатори на културни групи и мероприятия в историята на града. Те са събрали и съхранили безброй материали и снимки за град Раковски. Техни материали са ползвани за обогатяване на тази страница.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в град Раковски[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Лесов (р. 1960), боксьор, олимпийски шампион
  • Валери Домовчийски (р. 1986), футболист
  • Стефан Киков (р. 1982), футболист
  • Георги Йовчев (р. 1950), духовник, Софийски и Пловдивски епископ
  • Йосиф Търновалийски (р.1915), капелан на цар Фердинанд в двореца Св. Антон в Словакия (1941-1946), духовник (ефемерий), изследовател в областта на историята на францисканите, преводач, роден в село Калъчлий, загинал при пътна катастрофа на магистрала Тракия на 14 септември 1992 г.[15]
  • Йосиф Стойков (р. 1887), свещеник, полиглот, литератор, известен с това, че дава идеята поета Иван Вазов да се нарече Партиарх на Българската литература. В свое писмо до поета той пише: …Ако имах власт бих Ви нарекъл Патер Патриас (баща на бащите). Всъщност Вие сте, защото писахте и възпитахте любов към милото Отечество
  • Иван Романов (р. 1878), дългогодишен капелан на цар Фердинанд в изгнание (до 1941), роден в Секирово, Софийско-пловдивски епископ, умира в затвора през 1953 г.[15]
  • проф. Франц Митов – хирург, Медицински университет – Пловдив
  • проф. Иван Пищийски – преподавател в Катедра „Биохимия и молекулярна биология“, Университет по хранителни технологии Пловдив

Живели в град Раковски[редактиране | редактиране на кода]

  • Гинка Загорчева (р. 1958), лекоатлетка
  • проф. Георги Елдъров (р. 1926), най-високо издигнатият български католик при Ватикана
  • Марио Тоскани (р.1886) - сградостроител, проектант от италиански произход, дал изключително много за архитектурната визия на град Раковски.

Почетни граждани на град Раковски[12][редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Лесов – боксьор
  2. Веселин Петков – пилот, на 3 август 1994 г., с риск за живота си отклонява авариралия си самолета и спасява града от жертви и разрушения
  3. Неделчко Нанев – художник, кинорежисьор
  4. Гинка Загорчева – лекоатлетка

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((bg)) Справочник България/Град Раковски
  2. а б в г д е ж ((bg)) Раковски 2014/Проучване и анализ на културните аспекти на местната кухня на община Раковски
  3. http://balkanwars.archives.bg/
  4. а б Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.
  5. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls
  6. ((bg)) Оля Желева, Валентина Петрова/На католическа литургия в Белозем и Раковски
  7. http://www.nsi.bg/
  8. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  9. https://books.google.ca/books?id=kgwzAQAAIAAJ&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false
  10. Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1994, с. 96
  11. Брошура „50 години град Раковски“, февруари 2016.
  12. а б в г д Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
  13. http://catholic-rk.com/
  14. ((bg)) Официален сайт на община Раковски
  15. а б https://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/