Раковсково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Раковсково
Общи данни
Население77 души[1] (15 март 2024 г.)
3,89 души/km²
Землище19,855 km²
Надм. височина192 m
Пощ. код8257
Тел. код0554
МПС кодА
ЕКАТТЕ62102
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим политик; 2007)
Кметство
   кмет
Обзор
Христо Янев
(ГЕРБ)

Ракóвсково е село в Източна България. То се намира в община Несебър, област Бургас. През 2021 г. е включено в общ референдум за преминаване към нова община Обзор. По-голямата част от участниците в него от селото гласуват за, но други 4 села са против, оспорват вота и организират протести и контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. [2][3][4] Новата община не е утвърдена с президентски указ. [5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 13 km от Обзор, на 43 km от общинския център Несебър и на 58 km от областния център Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Кору дере.

Според съществуващите предания селото е създадено през ХІХ век. Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ. Те си построили къщи на характерни за времето от кирпич и дърво и покрити със слама на 1,5km южно от селото. Поминъкът им бил земеделие и животновъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население.

Когато черкезите разбрали за настъплението на руските войски в региона по време на Руско-турската война, те се преселили в Турция, изоставяйки имотите и имуществото си. Днес тази местност се нарича „Черкезкото село“. През този период на път от село Голица за Месемврия, Неделчо Иванов видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първия български заселник. Последвали го и други. След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени. Така започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Корудере. Втората вълна била през 1903, след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. И трета вълна със заселници от 1913 година. С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило. Построили се каменни къщи, изградили се църква и училище. Всичко това съдействало за налагане на българската духовност. Заселниците били трудолюбиви и будни хора.

През 1931 година селото се измества извън дерето, приет е градоустройствен план с прави улици, изградени са нови къщи. Започва да работи Държавно горско стопанство, което осигурява поминъка на по-голямата част от жителите на селото. С доброволен труд са изградени кметство, магазин и читалище. Селото бива преименувано на името на идеолога на българското национално освободително движение Г. С. Раковски и вече се казва Раковсково.

В землището на селото се откриват средновековни български монети. През 1990 г. там са намерени две сребърни монети от времето на Иван Александър и сина му Михаил.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост
Общо 104
Българи 73
Турци -
Цигани 16
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 15

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Златьова чешма – намира се на около 5 km от населеното място. Има целогодишно течаща вода и е много подходящо за излети сред природата.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]