Раковсково
| Раковсково | |
|---|---|
  Раковсково  Раковсково |
|
| Общи данни | |
| Население | 99 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 19,855 km² |
| Надм. височина | 192 m |
| Пощ. код | 8257 |
| Тел. код | 0554 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 62102 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Несебър Николай Димитров (независим) |
|
Кметство – кмет |
Обзор Христо Янев (ГЕРБ) |
Раковсково е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото е Кору дере.
Според съществуващите предания селото е създадено през ХІХ век. Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ. Те си построили къщи на характерни за времето от кирпич и дърво и покрити със слама на 1,5 km южно от селото. Поминъкът им бил земеделие и животновъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население. Избирали удобни места за засада, където изчаквали и минаващи търговци от Месамбрия за вътрешността на страната, нападали и плячкосвали стоката на керваните. Едно от тези места било в местността „Капиите“ между село Баня и сегашната Горска барака. Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния, а и ги покровителствала.
Когато черкезите разбрали за настъплението на руските войски в региона по време на Руско-турската война, те панически побягнали към Турция, изоставяйки имотите и имуществото си. Днес тази местност се нарича „Черкезкото село“. През този период на път от село Голица за Месамбрия, Неделчо Иванов видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първия български заселник. Последвали го и други. След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени. Така започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Корудере. Втората вълна били през 1903, след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. И трета вълна със заселници от 1913 година. С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило. Построили се каменни къщи, изградили се църква и училище. Всичко това съдействало за налагане на българската духовност. Заселниците били трудолюбиви и будни хора.
През 1931 година селото се измества извън дерето, приет е градоустройствен план с прави улици, изградени са нови къщи. Започва да работи Държавно горско стопанство, което осигурява поминъка на по-голямата част от жителите на селото. С доброволен труд са изградени кметство, магазин и читалище. Селото бива преименувано на името на идеолога на българското национално освободително движение Г. С. Раковски и вече се казва Раковсково.
Днес Раковсково е едно красиво и уютно място далеч от строгото ежедневие, съхранило българския дух и традиция. Природата му е непокътната, а къщите добре поддържани. В големите си дворове жителите отглеждат зеленчуци и овошки с които се прехранват. В землището на селото се откриват средновековни български монети. През 1990 г. там са намерени две сребърни монети от времето на Иван Александър и сина му Михаил.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Златьова чешма – намира се на около 5 km от населеното място. Има целогодишно течаща вода и е много подходящо за излети сред природата.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
