Рак на тестисите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рак на тестисите
Seminoma of the Testis.jpg
Семином на тестиса
Класификация и външни ресурси
Специалност онкология
МКБ-10 C62
МКБ-9 186.9
База данни
DiseasesDB
12966
База данни
eMedicine
med/2250
Рак на тестисите в Общомедия

Ракът на тестисите е онкологично заболяване, което засяга най-често мъже на възраст между 15 и 44 години. Честотата на това медицинско състояние се увеличава през последните години, въпреки че към момента не са установени конкретни причина за това. Въпреки това, смъртността намалява, най-вероятно заради навременната диагностика и модерните методи за лечение.[1]

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Най-често срещаният симптом е безчувствена буца в един от двата тестиса. Това понякога може да бъде съпътствано от усещане за тежест в скротума, подуване на тестисите (без задължително това да е болезнено) или тъпа болка в тестисите или скротума, за която няма друга обяснима причина (например от удар, прищипване и т.н.). При наличие на гореспоменатите симптоми и особено на буца, то тя би трябвало да се счита за туморно образувание. Много е важна навременната консултация с лекар, тъй като туморната формация може бързо да се разпространи и в други части на тялото.

Причини за заболяването[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че няма конкретно установени причини за рака на тестисите, заболяването се среща значително по-често при пациенти, чиито тестиси не са напуснали коремната кухина по естествен път.[2] В такива случаи туморът може да се образува както в спусналия се тестис, така и този, които е свален чрез оперативна намеса. Фамилната обремененост също играе роля, тъй като мъже, чийто баща или брат страдат от рак на тестисите, са генетично предразположение към заболяването. Ракът на тестисите е по-често срещан сред бели мъже, отколкото сред чернокожи. [3]

Диагностика[редактиране | редактиране на кода]

По време на диагностиката се използват разнообразни методи, до пълното установяване на проблема. Докторите първо извършват физически преглед на скротума и тестисите за налични подутини, буци и втвърдявания. Пациентът е длъжен да сподели, ако усеща болка в областта, гръдния кош, врата или долната част на корема. Такава може да признак за възпалени лимфни възли, което пък е сигнал за вероятно разпръскване на раковите частици. Чрез ултразвук могат да се засекат анормални образувания в скротума и тестисите. Този неинвазивен метод помага за визуализацията на вътрешните органи като по този начин лекарите могат да видят дори най-дребните тумори, които все още не се усещат като тежест или не могат да се напипат при обикновен преглед. Кръвните тестове използват конкретни химични съединения, които реагират с туморните маркери в кръвта и така спомагат за съставянето на пълна диагностична картина.

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Болестта протича на няколко етапа. При първия етап туморът се намира само в единия тестис, без да има разсейки в други части на тялото. Ако той не се открие на време, заболяването навлиза в следващия втори етап, където раковите образувания вече засягат лимфните възли в коремната кухина. В третия етап – раковите частици са се разпръснали отвъд тестисите и лимфните възли и могат да се срещнат в части от тялото, които не са близост до тестисите, като например белите дробове.[4]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

При налична туморна маса, засегнатият тестис се отстранява оперативно чрез ингвинална орхиектомия. В последствие се наблюдава пациента като се следят туморните маркери BHCG, AFP и LDH и техните серумни нива.[5] Това е необходимо, тъй като различните ракови образувания имат различно поведение и реагират специфично на видовете следоперативно лечение. За това лечението е и строго индивидуално според всеки пациент. В случаи, в които туморът е засегнал лимфните възли се прибягва до тяхната дисекция и съответно премахване на злокачествените образувания. При напреднали фази се прилага и химиотерапия, която използва множество лекарства в зависимост от това какъв е типа на заболяването. След прекратяване на активното лечение, пациентите преминават през регулярни медицински прегледи, които имат за цел да следят за ремисия.[6] Понякога някои ракови клетки може да останат незабелязани по време на лечението и след неговия край отново да се умножат или да образуват туморни маси.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки отстраняването на единия тестис, фертилността на мъжа не е засегната. Здравият тестис е способен да компенсира, чрез производството на достатъчно тестостерон и сперма. Сексуални дисфункции се наблюдават много рядко, тъй като ерекцията и способността за еякулация не са нарушени. Въпреки това, е препоръчително пациентите да замразят генетичен материал преди оперативната намеса по отстраняването на засегнатия тестис.

Източници[редактиране | редактиране на кода]