Рали Дакар 1981
| Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981 | |
 | |
| Старт | 1 януари 1980 |
|---|---|
| Град |  Париж |
| Финал | 20 януари 1981 |
| Град |  Дакар |
| Етапи | 12 |
| Дължина общо | км |
| Дължина сп. отсечки | 3685 км |
| Държави | Франция, Алжир, Мали, Горна Волта, Кот д'Ивоар, Сенегал |
| Участници коли | 170 |
| Участници мотори | 106 |
| Участници камиони | 15 |
| Победител коли | Рене Меже |
| Победител мотори | Убер Ориол |
| Победител камиони | Адриан Вилет |
| Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981 в Общомедия | |
Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1981 е третото издание на Рали Дакар, носещо името и на основния спонсор - френското списание Пари Мач.
Обща информация
[редактиране | редактиране на кода]Стартът е на 1 януари в Париж, а финалът е на 20 януари 1980 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Мали, Горна Волта, Кот д'Ивоар и Сенегал. Участват общо 291 екипа (170 автомобила, 106 мотоциклета и 15 камиона), а до финала стигат едва 90 (60 автомобила, 28 мотоциклета и 3 камиона). Състезанието печелят французите Рене Меже (автомобили), Убер Ориол (мотоциклети) и Адриан Вилет (камиони). Сред най-интересните участници през това издание е Тиери дьо Монкорже, който участва с Ролс-Ройс, спонсориран от модния дизайнер Кристиан Диор. Превръщането на луксозния автомобил в такъв, който може да се справи с пясъчни дюни и черни пътища отнема 2000 часа и включва намаляване на теглото, монтиране на ролбарове, нови кормилна уредба и скоростна кутия, двойно предаване, смяна на мястото на двигателя и др. При камионите няма отделно класиране, а общо с автомобилите.
Инциденти
[редактиране | редактиране на кода]Рали Дакар взима първите си жертви, които не са състезатели. На 6 януари недалеч от Ин Салах в Алжир един от поддържащите автомобили Фиат Компаньола излиза от пътя и се преобръща няколко пъти. В него загиват италианският журналист от списание Мотоспринт Джузепе Де Томазо, както и двама члена от отбора на Ивеко - механикът Франко Друета и търговският агент Андреа Каризи. Не е ясно кой от тримата е шофирал автомобила.[2]
Етапи
[редактиране | редактиране на кода]| Етап | Дата | Старт | Финал | Връзка (км) | Специална отсечка (км) | Общо (км) | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| - | 31 декември | Париж | Оливе | 0 | ||||||
| П | 1 януари | Оливе Оливе | Оливе Ним | 5 0 | ||||||
| П | 2 януари | Ним Сет | Сет Сет | 0 7,5 | ||||||
| - | 3 януари | Транспорт през Средиземно море: Сет - Алжир | ||||||||
| 1 | 4 януари |  Алжир | Мудж Бара | 320 | 0 | 320 | ||||
| 2 | 5 януари | Мудж Бара | Катре Шеман | 911 | 38 | 949 | ||||
| 3 | 6 януари | Катре Шеман | Тит | 40 | 565 | 605 | ||||
| 4 | 7 януари 8 януари | Тит Тимиауин | Тимиауин  Гао | 0 740 | 540 0 | 1208 | ||||
| - | 9 януари | Почивен ден в Гао | ||||||||
| 5 | 10 януари | Гао | Тимбукту | 0 | 412 | 412 | ||||
| 6 | 11 януари | Тимбукту | Нионо | 0 | 570 | 570 | ||||
| 7 | 12 януари | Нионо Киутала Сикасо  Колоко | Киутала Сикасо Колоко Бобо-Диуласо | 0 0 | 0 130 0 123 | 1080 | ||||
| 8 | 13 януари | Бобо-Диуласо |  Буна | 828 | 0 | 828 | ||||
| 9 | 14 януари | Буна Феркеседугу | Феркеседугу Кортого | 0 60 | 320 0 | 380 | ||||
| 10 | 15 януари | Кортого Тингрела | Тингрела Колокани | 0 585 | 210 0 | 795 | ||||
| - | 16 януари | Почивен ден в Колокани | ||||||||
| 11 | 17 януари | Колокани | Ниоро | 0 | 297 | 297 | ||||
| 12 | 18 януари 19 януари 20 януари | Ниоро Бакел Луга | Бакел Луга Дакар | 360 96 | 325 142 0 | |||||
Победители по етапи
[редактиране | редактиране на кода] Автомобили |
 Мотори | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Етап | Скоростна отсечка | Победител | Марка | Победител | Марка |
| П | Пролог 1 | Жан-Пиер Руже Жан-Пол Идро | Рено | Мишел Мерел |  Ямаха |
| П | Пролог 2 | Жан-Клод Бриаван Андре Делиер |  Лада | Жерар Пено | Ямаха |
| 2 | Мудж Бара – Месаад | Жан-Пол Люк Филип Алесандрини | Ситроен | Бернар Рижони | Хонда |
| 3 | Катре Шеман – Ин Екер | Клод Марьо Бернар Марьо | Рено | Убер Ориол |  БМВ |
| 4 | Тит – Тимиауин | Клод Марьо Бернар Марьо | Рено | Жил Дешьол | Хонда |
| 5 | Гао – Тимбукту | Рене Меже Бернар Жиру |  Рейндж Роувър | Убер Ориол | БМВ |
| 6 | Тимбукту – Нионо | Рене Меже Бернар Жиру | Рейндж Роувър | Убер Ориол | БМВ |
| 7 | Нионо – Бобо-Диуласо | Патрик Занироли Доминик Лемайн | Рейндж Роувър | Серж Баку | Ямаха |
| 9 | Буна – Феркеседугу |  Джаки Икс Клод Брасьор | Ситроен | Серж Баку | Ямаха |
| 10 | Кортого – Тингрела | Жан-Клод Бриаван Андре Делиер | Лада | Мишел Мерел | Ямаха |
| 11 | Колокани – Ниоро | Рене Меже Бернар Жиру | Рейндж Роувър | Филип Васар | Хонда |
| 12 | Ниоро – Бакел | Ерве Котел Клод Корбета | Бъги Котел | Филип Васар | Хонда |
| Бакел – Луга | Жан-Клод Бриаван Андре Делиер | Лада | Серж Баку | Ямаха | |
Крайно класиране
[редактиране | редактиране на кода]| Автомобили | ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Рене Меже Бернар Жиру | Рейндж Роувър |
| 2 | Ерве Котел Клод Корбета | Бъги Котел |
| 3 | Жан-Клод Бриаван Андре Делиер | Лада |
| 4 | Жан-Пиер Симон Буланже | Рейндж Роувър |
| 5 | Брюно Гроан Лоран Ногрет | Мерцедес |
| 6 | Патрик Занироли Доминик Лемайн | Рейндж Роувър |
| 7 | Жак Делефортри Пиер Делефортри | Тойота |
| 8 | Иван Лахайе Пиер Кокан Ален Жерминк | Тойота |
| 9 | Кристиан Барюел Денис Серу | Мерцедес |
| 10 | Филип Симонан Андру Короткевич | Мерцедес |
| Мотори | ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Убер Ориол | БМВ |
| 2 | Серж Баку | Ямаха |
| 3 | Мишел Мерел | Ямаха |
| 4 | Жан-Клод Мореле - „Фенуил“ | БМВ |
| 5 | Жил Франкрю |  КТМ |
| 6 | Ален Паду | Хонда |
| 7 | Бернар Неме | БМВ |
| 8 | Филип Васар | Хонда |
| 9 | Кристиан Бекерс | Ямаха |
| 10 | Кристине Мартен | Хонда |
 Камиони | ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 18 | Адриан Вилет Анри Габриел Ален Воалеро | АЛМ-АКМАТ |
| 34 | Жак Брий Жан Салу Густав Пьо |  Форд |
| 42 | Жорж Гроан ЖТиери дьо Солио Брюно Малфериол | Мерцедес |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||