Рали Дакар 1981
| Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981 | |
 | |
| Старт | 1 януари 1980 |
|---|---|
| Град |  Париж |
| Финал | 20 януари 1981 |
| Град |  Дакар |
| Етапи | 12 |
| Дължина общо | км |
| Дължина сп. отсечки | 3685 км |
| Държави | Франция, Алжир, Мали, Горна Волта, Кот д'Ивоар, Сенегал |
| Участници коли | 170 |
| Участници мотори | 106 |
| Участници камиони | 15 |
| Победител коли | Рене Меже |
| Победител мотори | Убер Ориол |
| Победител камиони | Адриан Вилет |
| Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981 в Общомедия | |
Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1981 е третото издание на Рали Дакар, носещо името и на основния спонсор - френското списание Пари Мач.
Обща информация
[редактиране | редактиране на кода]Стартът е на 1 януари в Париж, а финалът е на 20 януари 1980 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Мали, Горна Волта, Кот д'Ивоар и Сенегал. Участват общо 291 екипа (170 автомобила, 106 мотоциклета и 15 камиона), а до финала стигат едва 90 (60 автомобила, 28 мотоциклета и 3 камиона). Състезанието печелят французите Рене Меже (автомобили), Убер Ориол (мотоциклети) и Адриан Вилет (камиони). Сред най-интересните участници през това издание е Тиери дьо Монкорже, който участва с Ролс-Ройс, спонсориран от модния дизайнер Кристиан Диор. Превръщането на луксозния автомобил в такъв, който може да се справи с пясъчни дюни и черни пътища отнема 2000 часа и включва намаляване на теглото, монтиране на ролбарове, нови кормилна уредба и скоростна кутия, двойно предаване, смяна на мястото на двигателя и др. При камионите няма отделно класиране, а общо с автомобилите.
Инциденти
[редактиране | редактиране на кода]Рали Дакар взима първите си жертви, които не са състезатели. На 6 януари недалеч от Ин Салах в Алжир един от поддържащите автомобили Фиат Компаньола излиза от пътя и се преобръща няколко пъти. В него загиват италианският журналист от списание Мотоспринт Джузепе Де Томазо, както и двама члена от отбора на Ивеко - механикът Франко Друета и търговският агент Андреа Каризи. Не е ясно кой от тримата е шофирал автомобила.[2]
Етапи
[редактиране | редактиране на кода]| Етап | Дата | Старт | Финал | Връзка (км) | Специална отсечка (км) | Общо (км) | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| - | 31 декември | Париж |
Оливе |
0 | ||||||
| П | 1 януари | Оливе Оливе |
Оливе Ним |
5 0 |
||||||
| П | 2 януари | Ним Сет |
Сет Сет |
0 7,5 |
||||||
| - | 3 януари | Транспорт през Средиземно море: Сет - Алжир | ||||||||
| 1 | 4 януари |  Алжир |
Мудж Бара |
320 | 0 | 320 | ||||
| 2 | 5 януари | Мудж Бара |
Катре Шеман |
911 | 38 | 949 | ||||
| 3 | 6 януари | Катре Шеман |
Тит |
40 | 565 | 605 | ||||
| 4 | 7 януари 8 януари |
Тит Тимиауин |
Тимиауин  Гао |
0 740 |
540 0 |
1208 | ||||
| - | 9 януари | Почивен ден в Гао | ||||||||
| 5 | 10 януари | Гао |
Тимбукту |
0 | 412 | 412 | ||||
| 6 | 11 януари | Тимбукту |
Нионо |
0 | 570 | 570 | ||||
| 7 | 12 януари | Нионо Киутала Сикасо  Колоко |
Киутала Сикасо Колоко Бобо-Диуласо |
0 0 |
0 130 0 123 |
1080 | ||||
| 8 | 13 януари | Бобо-Диуласо |
 Буна |
828 | 0 | 828 | ||||
| 9 | 14 януари | Буна Феркеседугу |
Феркеседугу Кортого |
0 60 |
320 0 |
380 | ||||
| 10 | 15 януари | Кортого Тингрела |
Тингрела Колокани |
0 585 |
210 0 |
795 | ||||
| - | 16 януари | Почивен ден в Колокани | ||||||||
| 11 | 17 януари | Колокани |
Ниоро |
0 | 297 | 297 | ||||
| 12 | 18 януари 19 януари 20 януари |
Ниоро Бакел Луга |
Бакел Луга Дакар |
360 96 |
325 142 0 |
|||||
Победители по етапи
[редактиране | редактиране на кода] Автомобили
|
 Мотори
| ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Етап | Скоростна отсечка | Победител | Марка | Победител | Марка |
| П | Пролог 1 | Жан-Пиер Руже Жан-Пол Идро |
Рено |
Мишел Мерел |
 Ямаха
|
| П | Пролог 2 | Жан-Клод Бриаван Андре Делиер |
 Лада |
Жерар Пено |
Ямаха
|
| 2 | Мудж Бара – Месаад | Жан-Пол Люк Филип Алесандрини |
Ситроен |
Бернар Рижони |
Хонда
|
| 3 | Катре Шеман – Ин Екер | Клод Марьо Бернар Марьо |
Рено |
Убер Ориол |
 БМВ
|
| 4 | Тит – Тимиауин | Клод Марьо Бернар Марьо |
Рено |
Жил Дешьол |
Хонда
|
| 5 | Гао – Тимбукту | Рене Меже Бернар Жиру |
 Рейндж Роувър |
Убер Ориол |
БМВ
|
| 6 | Тимбукту – Нионо | Рене Меже Бернар Жиру |
Рейндж Роувър |
Убер Ориол |
БМВ
|
| 7 | Нионо – Бобо-Диуласо | Патрик Занироли Доминик Лемайн |
Рейндж Роувър |
Серж Баку |
Ямаха
|
| 9 | Буна – Феркеседугу |  Джаки Икс Клод Брасьор |
Ситроен |
Серж Баку |
Ямаха
|
| 10 | Кортого – Тингрела | Жан-Клод Бриаван Андре Делиер |
Лада |
Мишел Мерел |
Ямаха
|
| 11 | Колокани – Ниоро | Рене Меже Бернар Жиру |
Рейндж Роувър |
Филип Васар |
Хонда
|
| 12 | Ниоро – Бакел | Ерве Котел Клод Корбета |
Бъги Котел |
Филип Васар |
Хонда
|
| Бакел – Луга | Жан-Клод Бриаван Андре Делиер |
Лада |
Серж Баку |
Ямаха
| |
Крайно класиране
[редактиране | редактиране на кода]| Автомобили
| ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Рене Меже Бернар Жиру |
Рейндж Роувър
|
| 2 | Ерве Котел Клод Корбета |
Бъги Котел
|
| 3 | Жан-Клод Бриаван Андре Делиер |
Лада
|
| 4 | Жан-Пиер Симон Буланже |
Рейндж Роувър
|
| 5 | Брюно Гроан Лоран Ногрет |
Мерцедес
|
| 6 | Патрик Занироли Доминик Лемайн |
Рейндж Роувър
|
| 7 | Жак Делефортри Пиер Делефортри |
Тойота
|
| 8 | Иван Лахайе Пиер Кокан Ален Жерминк |
Тойота
|
| 9 | Кристиан Барюел Денис Серу |
Мерцедес
|
| 10 | Филип Симонан Андру Короткевич |
Мерцедес
|
| Мотори
| ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Убер Ориол |
БМВ
|
| 2 | Серж Баку |
Ямаха
|
| 3 | Мишел Мерел |
Ямаха
|
| 4 | Жан-Клод Мореле - „Фенуил“ |
БМВ
|
| 5 | Жил Франкрю |
 КТМ
|
| 6 | Ален Паду |
Хонда
|
| 7 | Бернар Неме |
БМВ
|
| 8 | Филип Васар |
Хонда
|
| 9 | Кристиан Бекерс |
Ямаха
|
| 10 | Кристине Мартен |
Хонда
|
 Камиони
| ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 18 | Адриан Вилет Анри Габриел Ален Воалеро |
АЛМ-АКМАТ
|
| 34 | Жак Брий Жан Салу Густав Пьо |
 Форд
|
| 42 | Жорж Гроан ЖТиери дьо Солио Брюно Малфериол |
Мерцедес
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||