Рали Дакар 1983

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рали Париж-Алжир-Дакар 1983
Старт1 януари 1983
Град Париж
Финал20 януари 1983
Град Дакар
Етапи14
Дължина общо12000 км
Дължина сп. отсечки5210 км
ДържавиФранция, Алжир, Нигер,
Горна Волта, Кот д'Ивоар,
Мали, Мавритания, Сенегал
Участници коли241
Участници мотори132
Участници камиони12
Победител коли Джаки Икс
Победител мотори Убер Ориол
Победител камиони Жорж Гроан
Рали Париж-Алжир-Дакар 1983 в Общомедия
Победителят в автомобилния клас - Джаки Икс
Камионът Волво С303 на Хасе Хенриксон

Рали Париж-Алжир-Дакар 1983[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1983, е петото издание на Рали Дакар.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Стартът е на 1 януари в Париж, а финалът е на 20 януари 1983 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Нигер, Горна Волта, Кот д'Ивоар, Мали, Мавритания и Сенегал и за първи път пресича пустинята Тенере. Участват общо 385 екипа (241 автомобила, 139 мотоциклета и 12 камиона), а до финала стигат 123 (84 автомобила, 29 мотоциклета и 8 камиона). Състезанието печелят белгийският автомобилен състезател Джаки Икс (автомобили), французинът Убер Ориол (мотоциклети), а най-напред сред камионите е французинът Жорж Гроан. При камионите няма отделно класиране, а общо с автомобилите. Този път няма предвиден почивен ден, но свирепа пясъчна буря води до неутрализирането на няколко скоростни отсечки и три дни принудителна почивка.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

На 14 януари, по време на неутрализилания етап от Ин Гал до Корхорго близо до Лео, Горна Волта, загива френският мотоциклетист Жан-Ноел Пиньо.[2]

Докато пресичат пустинята Тенере, участниците са застигнати от пустинна буря и четиридесет от тях се изгубват, а някои от тях като Филип Васар и Жил Дешьол вървят през пустинята четири дни преди да бъдат открити от организатора Тиери Сабен.[3]

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Етап Дата Старт Финал Връзка (км) Специална отсечка (км) Общо (км)
П 1 януари Париж
Гремюс
Гремюс
Гремюс
0
3,6
П 2 януари Гремюс
Гариг
Гариг
Гариг
0
10
- 3-4 януари Транспорт през Средиземно море
1 5 януари Алжир Тугур 771 0 771
2 6 януари Тугур Уаргла 171
3 7 януари Уаргла Чебаба 203 239 442
4 8 януари Чебаба Бордж Омар Дрис 30 429 459
5 9 януари Бордж Омар Дрис Илизи 0 320 320
6 10 януари Илизи Джанет 0 401 401
7 11 януари Джанет Чирфа 0 532 532
8 12 януари Чирфа Дирку 0 240 240
9 13 януари Дирку Агадес 0 617 617
10 14 януари Агадес Ин Гал 0 115 115
- Заради лошото време етапите Ин Гал - Кортого и Кортого - Нара
са отменени и участниците се придвижват в конвой.
11 Нара Тимбреда 0 162 162
12 Тимбреда Кифа 0
13 Кифа Каеди 0 307 307
14 Каеди Тиугун 100 370 470
15 Тиугун Дакар 0 130 130

Победители по етапи[редактиране | редактиране на кода]

Автомобили Мотори
Етап Скоростна отсечка Победител Марка Победител Марка
П Пролог 1 Андре Троса
Елик Бриаван
Лада Серж Баку Ямаха
П Пролог 2 Пиер Лартиг
Патрик Дестела
Рейндж Роувър Патрик Дробек Хонда
2 Тугур – Герара Джаки Икс
Клод Брасьор
Мерцедес Гастон Райе БМВ
3 Уаргла – Ел Голеа Джаки Икс
Клод Брасьор
Мерцедес Филип Васар Хонда
4 Чебаба – Хаси Бел Гебур Джаки Икс
Клод Брасьор
Мерцедес Филип Васар Хонда
5 Бордж Омар Дрис – Илизи Джаки Икс
Клод Брасьор
Мерцедес Убер Ориол БМВ
6 Илизи – Джанет Рене Меже
Ален Жило
Рейндж Роувър Убер Ориол БМВ
7 Джанет – Чифра Андре Троса
Елик Бриаван
Лада Убер Ориол БМВ
8 Чифра – Дирку Джаки Икс
Клод Брасьор
Мерцедес Убер Ориол БМВ
9 Дирку – Агадес Рене Меже
Ален Жило
Рейндж Роувър Жано Сузуки
10 Агадес – Ин Гал Андре Троса
Елик Бриаван
Лада анулиран
11 Нара – Тимбреда Клод Марьо
Бернар Марьо
Рено Серж Баку Ямаха
13 Кифа – Каеди Андре Троса
Елик Бриаван
Лада Патрик Дробек Хонда
14 Каеди – Тиугун Андре Троса
Елик Бриаван
Лада Грегоар Верхаег Бариго
15 Тиугун – Дакар Клод Марьо
Бернар Марьо
Рено Ж.-К. Мореле - „Фенуил“ БМВ

Крайно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Автомобили
Място Състезател Марка
1 Джаки Икс
Клод Брасьор
Мерцедес
2 Андре Троса
Елик Бриаван
Лада
3 Пиер Лартиг
Патрик Дестела
Рейндж Роувър
4 Жерар Саразен
Пиер Буил
Рейндж Роувър
5 Мередик Симбил
Аник Симбил
Мерцедес
6 Ги Колсул
Ален Лопес
Мерцедес
7 Жан-Жак Рате
Даниел Жакмар
Тойота
8 Жерар Плансон
Фредерик Плансон
Мерцедес
9 Клод Марьо
Бернар Марьо
Рено
10 Жан-Пиер Куре
Пиер Занон
Портаро
Мотори
Място Състезател Марка
1 Убер Ориол БМВ
2 Патрик Дробек Хонда
3 Марк Жано Сузуки
4 Оливие Къркпатрик Ямаха
5 Серж Баку Ямаха
6 Ален Спира Хонда
7 Жан-Клод Оливие Ямаха
8 Ане Киес Ямаха
9 Ж.-К. Мореле - „Фенуил“ БМВ
10 Сирил Невьо Хонда
Камиони
Място Състезател Марка
19 Жорж Гроан
Тиери дьо Солио
Брюно Малфериол
Мерцедес
20 Хасе Хенриксон
Бьорйе Бернхардсон
Волво
34 Ян де Рой
Йоп Рогенбанд
Иво Геусенс
ДАФ
48 Жан-Клод Авойн
Патрик Делбландър
Адолф Дийрл
МАН
51 Етиен Мартинес
Бернар Ланглоа
Мерцедес
54 Жан Салу
Ив Баразе
Даниел Нолан
Мерцедес
58 Жак Фрумхолц
Жан Клод Мари
Пиер Фор
Рено

Източници[редактиране | редактиране на кода]