Рали Дакар 1986

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рали Париж-Алжир-Дакар 1986
Старт1 януари 1986
Град Версай
Финал22 януари 1986
Град Дакар
Етапи18
Дължина общо15000 км
Дължина сп. отсечки7731 км
ДържавиФранция, Алжир, Нигер,
Мали, Гвинея,
Мавритания, Сенегал
Участници коли282
Участници мотори131
Участници камиони71
Победител коли Рене Меже
Победител мотори Сирил Невьо
Победител камиони Висмара
Рали Париж-Алжир-Дакар 1986 в Общомедия
Тиери Сабен десет дни преди да претърпи фаталната катастрофа
Камионът на Ян де Рой

Рали Париж-Алжир-Дакар 1986[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1986, е осмото издание на Рали Дакар. То е белязано от гибелта на създателя на надпреварата Тиери Сабен.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Стартът е на 1 януари във Версай, а финалът е на 22 януари 1985 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Гвинея, Мавритания, и Сенегал. Участват общо 486 екипа (282 автомобила, 131 мотоциклета и 71 камиона), а до финала стигат едва 100 (71 автомобили и камиони и 29 мотоциклети). Състезанието печелят французите Рене Меже (автомобили) и Сирил Невьо (мотоциклети) и италианецът Висмара (камиони). Едно от най-любопитните превозни средства на това състезание е каминът ДАФ на Ян де Рой, който разполага с два двигателя с по 500 к.с., две скоростни кутии и задвижване на двете оси. По време на състезанието камионът достига 200 км/ч.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

На 14 януари хеликоптерът, в който пътуват създателя и организатор на ралито Тиери Сабен, френският певец Даниел Белавоан, пилотът Франсоа-Ксавиер Бану, журналистката Натали Оден и радиотехникът Жан-Пол Льофур, се разбива в дюна по време на пясъчна буря на около 190 км източно от Тимбукту, като при инцидента няма оцелели.[2] Има жертви и сред състезателите - на 2 януари японският мотоциклетист Ясуко Кенеко почива на място, след като е блъснат от автомобил, неучастващ в надпреварата, на осем километра от град Сет, а италианският мотоциклетист Джампаоло Маринони почива от инфенкция в болница в Дакар, след като при падане малко преди финала на последния етап наранява черния си дроб.[2]

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Етап Дата Старт Финал Връзка (км) Специална отсечка (км) Общо (км)
П Сержи-Понтоас Сержи-Понтоас 7
1 Версай Сет 1100 0 1100
- Транспорт през Средиземно море: Сет - Алжир
2 Алжир Гардая 660 0 660
3 Гардая Ел Голеа 230 350 580
4 Ел Голеа Ин Салах 253 297 550
5 Ин Салах
Хи Ел Крениг
Горж Д′Арак
Марабу
Хи Ел Крениг
Горж Д′Арак
Марабу
Таманрасет
84
0
144
0
0
204
0
220
649
6 Таманрасет Таманрасет 220 180 400
7 Таманрасет
Иферуан
Иферуан
Агадес
0
0
549
279
828
8 Агадес Дирку 0 645 645
9 Дирку Агадем 0 285 285
10 Агадем Зиндер 0 910 910
11 Зиндер Ниамей 0 915 915
- Почивен ден в Ниамей
12 14 януари Ниамей Гурма-Рару 432 382 814
13 Бамако Лабе 0 986 986
14 Лабе
Кедугу
Кедугу
Кайес
0
0
220
280
600
15 Кайес Кифа 0 281 281
16 Кифа
Бутилими
Росо
Бутилими
Росо
Сен Луи
1656
0
0
0
175
139
1970
17 Сен Луи
Ришар Тол
Дара
Лингер
Колобан
Ришар Тол
Дара
Лингер
Колобан
Сали Портудал
0
0
0
0
0
0
141
0
142
0
18 Сали Портудал Дакар 200 60 200

Победители по етапи[редактиране | редактиране на кода]

Автомобили Мотори
Етап Скоростна отсечка Победител Марка Победител Марка
П Сержи-Понтоас Жан-Клод Дайро
Патрик Дестела
Порше Пиер-Мари Поли Ямаха
3 Уаргла – Ел Голеа Патрик Занироли
Жан да Силва
Мицубиши Хуйнен Ямаха
4 Чебаба – Ин Салах Андрю Коуън
Джоута Сайър
Мицубиши Алесандро Де Петри Хонда
5 Хи Ел Крениг – Горж Д'Арак Патрик Занироли
Жан да Силва
Мицубиши Франко Пико Ямаха
Горж Д'Арак – Марабу Жан-Пиер Габро
Доминик Пипа
Рейндж Роувър Франко Пико Ямаха
6 Таманрасет – Асекрем Жан-Пиер Габро
Доминик Пипа
Рейндж Роувър Еди Ориоли Хонда
7 Таманрасет – Иферуан Рене Меже
Доминик Лемойн
Порше Сирил Невьо Хонда
Иферуан – Агадес Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше
8 Агадес – Дирку Рене Меже
Доминик Лемойн
Порше Франсоа Шарлиа Хонда
9 Дирку – Агадем Патрик Занироли
Жан да Силва
Мицубиши Джанпаоло Маринони Каджива
10 Агадем – Зиндер Жан-Пиер Габро
Доминик Пипа
Рейндж Роувър Алесандро Де Петри Хонда
11 Зиндер – Ниамей Рене Меже
Доминик Лемойн
Порше Алесандро Де Петри Хонда
12 Тера – Гао Андрю Коуън
Джоута Сайър
Мицубиши Джампиеро Финдано Ямаха
13 Бамако – Лабе Патрик Занироли
Жан да Силва
Мицубиши Джанпаоло Маринони Каджива
14 Лабе – Кедугу Андрю Коуън
Джоута Сайър
Мицубиши Алесандро Де Петри Хонда
Кедугу – Кайес Патрик Занироли
Жан да Силва
Мицубиши Алесандро Де Петри Хонда
15 Кайес – Кифа Убер Ригал
Менгре
Мицубиши Франко Пико Ямаха
16 Бутилими – Росо Патрик Занироли
Жан да Силва
Мицубиши Франко Пико Ямаха
Росо – Сен Луи Убер Ригал
Менгре
Мицубиши Еди Хау БМВ
17 Ришар Тол – Дара Ги Колсул
Ален Лопес
Опел Гастон Райе БМВ
Лингер – Колобан Ги Колсул
Ален Лопес
Опел Ален Спира Ямаха
18 М'Боро – Лак Реба Жан-Пиер Габро
Доминик Пипа
Рейндж Роувър Гастон Райе БМВ

Крайно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Автомобили
Място Състезател Марка
1 Патрик Занироли
Жан да Силва
Мицубиши
2 Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше
3 Убер Ригал
Менгре
Мицубиши
4 Пиер Лартиг
Бернар Жиру
Лада
5 Андрю Коуън
Джоута Сайър
Мицубиши
6 Руланд Кусмаул
Волф Унгер
Порше
7 Патрик Занироли
Жан да Силва
Мицубиши
8 Жан-Пиер Габро
Доминик Пипа
Рейндж Роувър
9 Жан Буше
Жак Вилпиг
Тойота
10 Морис Жиерст
Шарли Буви
Рейндж Роувър
Мотори
Място Състезател Марка
1 Сирил Невьо Хонда
2 Жил Лале Хонда
3 Андреа Балестрирери Хонда
4 Тиери Шарбоние Ямаха
5 Алесандро Де Петри Хонда
6 Еди Ориоли Хонда
7 Андреа Маринони Ямаха
8 Еди Хау БМВ
9 Джампиеро Финдано Ямаха
10 Франко Пико Ямаха
Камиони
Място Състезател Марка
1 Висмара
Минели
Мерцедес
2 Хейер
Винклер
МАН
3 Лутц Бернау
Едмонд Бартман
МАН

Източници[редактиране | редактиране на кода]