Ралф Ричардсън
| Ралф Ричардсън Ralph Richardson | |
| британски актьор | |
 Ралф Ричардсън (1949) | |
| Роден | Ралф Дейвид Ричардсън
19 декември 1902 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 октомври 1983 г.
Лондон, Великобритания |
| Погребан | Хайгейтско гробище, Обединено кралство |
| Националност |  Великобритания |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1921 – 1983 |
| Оскари | номинация: (1949), (1984) |
| Други награди | Кан – Най-добър актьор: „Дългият път на деня към нощта“ (1962) |
| Семейство | |
| Баща | Артър Ричардсън |
| Майка | Лидия Ръсел |
| Съпруга | Мюриъл Хейуит (1924 – 1942; развод) Мериъл Смайли Форбс (1944 – 1983) |
| Уебсайт | |
| Ралф Ричардсън в Общомедия | |
Сър Ралф Ричардсън (на английски: Ralph Richardson), е британски филмов, театрален и телевизионен актьор, роден през 1902 година, починал през 1983 година.[1]
Заедно с приятелите си Лорънс Оливие и Джон Гилгуд, Ричардсън е част от знаменитото поколение английски театрални актьори от средата на XX век, удостоени с рицарско звание за приноса си към британската култура. Въпреки че става широко популярен с многобройните си сценични изпълнения, Ричардсън прави забележителни участия и в значителен брой популярни класически филмови продукции като „Падналият идол“ (1948), „Наследницата“ (1949), „Ричард ІІІ“ (1955), „Доктор Живаго“ (1965), „Тарзан от рода Грейстоук“ (1984) и др. Два пъти е номиниран за награда „Оскар“ в категорията за поддържаща роля.[2] Носител е на награда БАФТА, както и на приза за най-добър актьор от фестивала в Кан за изпълнението си в „Дългият път на деня към нощта“ (1962) на режисьора Сидни Лъмет.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младежки години
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Ралф Дейвид Ричардсън на 19 декември 1902 г. в Челтнъм, графство Глостършър, Англия. Той е най-малкият от тримата синове на Лидия и Артър Ричардсън. Баща му е преподавател в девическия колеж на Челтнъм. Още докато е бебе, майка му напуска семейството, вземайки го със себе си, заминавайки за близкия град Глостър. Там Ралф е отгледан и възпитан в римокатолическата вяра. Следвайки желанието на майката да направи от него свещеник, той първо е олтарно момче в Брайтън, а впоследствие е изпратен да учи в религиозния колеж „Xaverian Brothers“ в Брюж, Белгия откъдето избягва, търсейки друг път в живота си.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филм | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1936 | Нещата, които предстоят | Things to Come | шефът | Уилям Кэмерън Мензис |
| 1938 | Цитаделата | The Citadel | Дени | Кинг Видор |
| 1948 | Падналият идол | The Fallen Idol | Бейнс | Карол Рийд |
| 1949 | Наследницата | The Heiress | д-р Остин Слоупър, бащата | Уилям Уайлър |
| 1955 | Ричард ІІІ | Richard III | Графът на Бирмингам | Лорънс Оливие |
| 1959 | Нашият човек в Хавана | Our Man in Havana | „С“ | Карол Рийд |
| 1962 | Дългият път на деня към нощта | Long Day's Journey into Night | Джеймс Тайрон старши | Сидни Лумет |
| 1965 | Доктор Живаго | Doctor Zhivago | Александър | Дейвид Лийн |
| 1969 | О! Каква прекрасна война | Oh! What a Lovely War | Сър Едуард Грей | Ричард Атънбъро |
| 1977 | Исус от Назарет | Jesus of Nazareth | Симеон | Франко Дзефирели |
| 1981 | Бандити във времето | Time Bandits | Господ | Тери Гилиъм |
| 1984 | Тарзан от рода Грейстоук | Greystoke: The Legend of Tarzan, Lord of the Apes | шести граф на Грейстоук | Хю Хадсън |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ralph Richardson (I) (1902 – 1983), IMDb.com.
- 1 2 Номинации и награди, IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ралф Ричардсън- Ралф Ричардсън в
Internet Movie Database - Ралф Ричардсън в
| ||||||||
|
