Рамануджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рамануджа

Рамануджа (1017 – 1137) или Рамануджачаря е дхарма теолог и философ, един от най-видните проповедници на вайшнавизма в Санатана Дхарма. Той е тамилски брахмин от село Шриперумбудур, Тамил Наду. Неговите философски основи на преданоотдеността са влиятелни в движението Бхакти.[1]

Според легендата, Рамануджа не е бил съгласен с гуруто си, Ядава Пракаша, както и с школата Адвайта веданта, поради което поема по пътя на учителите Натхамуни и Ямуначаря.[2] Рамануджа става известен като главния застъпник на подшколата Вишищадваита на Веданта.[3][4] Той пише много влиятелните текстове, включително върху Бхагавад гита.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A History of India. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32920-0. с. 149.
  2. C. J. Bartley, 2013, pp. 1 – 4, 52 – 53, 79
  3. C. J. Bartley, 2013, pp. 1 – 2
  4. Carman, 1974, p. 24
  5. Carman, 1994, pp. 82 – 87

Литература[редактиране | редактиране на кода]