Рамануджа
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Рамануджа | |
 | |
| Роден |
1017 г.
|
|---|---|
| Починал | 1137 г.
|
| Религия | индуизъм |
| Рамануджа в Общомедия | |
Рамануджа (1017 – 1137) или Рамануджачаря е дхарма теолог и философ, един от най-видните проповедници на вайшнавизма в Санатана Дхарма. Той е тамилски брахмин от село Шриперумбудур, Тамил Наду. Неговите философски основи на преданоотдеността са влиятелни в движението Бхакти.[1]
Според легендата, Рамануджа не е бил съгласен с гуруто си, Ядава Пракаша, както и с школата Адвайта веданта, поради което поема по пътя на учителите Натхамуни и Ямуначаря.[2] Рамануджа става известен като главния застъпник на подшколата Вишищадваита на Веданта.[3][4] Той пише много влиятелните текстове, включително върху Бхагавад гита.[5]
Основни интереси: епистемология, метафизика;
Влияние от: Шанкара
Влияние върху: Радхакришнан
Основни трудове: ” Веданта сара”, ”Веданта самграха”, „Веданта дипа“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ A History of India. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32920-0. с. 149.
- ↑ C. J. Bartley 2013, с. 1 – 4, 52 – 53, 79.
- ↑ C. J. Bartley 2013, с. 1 – 2.
- ↑ Carman 1974, с. 24.
- ↑ Carman 1994, с. 82 – 87.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- C. J. Bartley. The Theology of Rāmānuja: Realism and Religion. Routledge, 2013. ISBN 978-1-136-85306-7.
- Carman, John. The Theology of Rāmānuja: An essay in interreligious understanding. Yale University Press, 1974. ISBN 978-0300015218.
- Кинг, Питър Дж., „Сто философи“, изд. „Кибеа“, 2007 г.