Рамзес IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Релеф на Рамзес IV в Карнак

Рамзес IV (User/Heqamaatre Setepenamun) е трети фараон от 20-та династия на Древен Египет. Управлява ок. 1153 – 1146 г. пр.н.е., алтернативно 1151/2 – 1145/4 г. пр.н.е., 1156 – 1150 г. пр.н.е. или 1155/4 – 1149/8 г. пр.н.е.

Рамзес IV е пети син на Рамзес III, който го посочва за престолонаследник на 22-та година от управлението си[1]. Като официален наследник в продължение на десетилетие, Рамзес IV заема важни военни и административни длъжности и е споменат с титлите "Наследствен принц", "Царски писар" и "Върховен военачалник"[2]. Ръководи рутинна експедиция или потушаване на въстание в Долна Нубия. Няма жречески сан до 27-та година от управлението на Рамзес III, когато е назначен за "Трети пророк на Амон"[3].

След като Рамзес III става жертва на дворцов заговор, Рамзес IV поема властта и оглавява съдебния процес срещу убийците на баща му. Т.нар. Турински съдебен папирус документира събитията около конспирацията, разследването и наказанието на осъдените придворни[4][5].

Рамзес IV е последния фараон от Новото царство който предприема мащабна строителна дейност[6]. Значително е разширен храма на Хонсу в Карнак, издигнат от Рамзес III. Изградени са редица по-малки храмове и постройки в Абидос, Мемфис и Хелиополис, където е издигнат негов малък обелиск. Рамзес IV узурпира много паметници и статуи на предишни фараони, върху които слага своите имена и титли. В района на запад от Тива са положени основите на един голям и два по-малки погребални храма, но те остават непостроени.

По заповед на Рамзес IV е удвоен броя на работниците в Дайр-ел Медина (ок. 120 души) и са изпратени няколко военни експедиции към каменните кариери Wadi Hammamat и към тюркоазените мини в Синай[7]. Потушени са надигания до границата с Нубия. В третата година от възкачването на Рамзес IV е проведена голяма експедиция към каменоломните, включваща 8368 човека, от които 5000 войници, 2-хиляден персонал за храмовете на Амон, 800 хабиру и 130 каменоделци. Похода е ръководен от тиванския върховен жрец Ramessesnakht[8]. 900 души умират от изтощение при прехода през Източната пустиня. От този период датира Туринската папирусова карта, най-старата запазена топографско-геоложка карта известна на науката[9].

В общи линии Рамзес IV подължава политиката на неговия предшественик и облагодетелства жреците. Особено нараства влиянието на върховния жрец на Амон в Тива, който при следващите фараони установява контрол над икономиката в царството[10]. През краткото му управление продължават икономическите проблеми и постепенния социален упадък. Макар и активен владетел, Рамзес IV не доживява реализирането на амбициозните си начинания[11][12]. Наследен от неговия син или брат Рамзес V.

Рамзес IV е бил погребан първоначално гробница KV2 в Долина на царете, ограбена през смутния период в края на 20-та династия. Изследваната през 1905-1906 г. гробница има сравнително семпла декорация и добре запазени стенописи. Папирус от Египетския музей в Торино изобразява оригиналния план на гробницата, която е била довършена набързо и в по-малки размери от възнамеряваните, поради неочакваната смърт на фараона. Това се подтвърждава и от графит с чертеж на KV2, издълбан върху варовикова плоча, намерена недалеч от входа на самата гробница. Леко повредената мумия на Рамзес IV е открита през 1898 г. в KV35, гробницата на Аменхотеп II, където е била преместена през 13-та година на фараона Смендес. Според изследванията Рамзес IV е починал на около 50-годишна възраст.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. A. J. Peden: The Reign of Ramesses IV, Aris & Phillips Ltd, Warminster, 1994
  2. Kenneth A. Kitchen: Ramesside Inscriptions, Historical and Biographical. Volume V. Setnakht, Ramesses III and Contemporaries, Oxford, B.H. Blackwell Ltd., 1983, 372-373
  3. G.A. Gaballa & K.A. Kitchen: Amenemope, His Tomb and Family, MDAIK 37 (1981), pp.172-173 & 176-177
  4. de Buck, A: (1937). The Judicial Papyrus of Turin. JEA. Egyptian Exploration Society. 23 (2): 152–164
  5. Redford, Susan (2002): The Harem Conspiracy. Northern Illinois Press. pp. XXIV
  6. Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., pp. 607-610
  7. Kenneth A. Kitchen: Ramesside Inscriptions, Historical and Biographical. Volume VI. Ramesses IV to XI and contemporaries, Oxford, B.H. Blackwell Ltd., 1983, 85-86
  8. Kitchen, Rammeside Inscriptions, Vol. VI, 12-14
  9. James A. Harrell, Ph.D.: TURIN PAPYRUS MAP FROM ANCIENT EGYPT, Research on the Archaeological Geology of Ancient Egypt
  10. Jacobus Van Dijk, The Amarna Period and the later New Kingdom, The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback, 2002, pp.299-300
  11. William C. Hayes: The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part II: The Hyksos Period and the New Kingdom (1675–1080 B.C.), New York: The Metropolitan Museum of Art, 1978, pp.370/371-373.
  12. Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd, 1994, pp.166-167.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Thomas Schneider: Ramses IV. In: Lexikon der Pharaonen. Albatros, Düsseldorf 2002, p. 236–237
  • Wolfgang Helck: Ramses IV. In: Lexikon der Ägyptologie. Band V, Otto Harrassowitz, Wiesbaden 1984, p. 120–123
  • Erik Hornung: Zwei Ramessidische königsgräber, Ramses IV und Ramses VII. In: Jan Assmann (Hrsg.): Theben; 11. von Zabern, Mainz 1990, p. 7–21
  • A. J. Peden: The Reign of Ramesses IV, Aris & Phillips Ltd, Warminster, 1994
  • Kenneth Anderson Kitchen: Ramesses IV to XI and contemporaries, Blackwell, Oxford, 1983
  • Peter Sullivan: Aspects of the reign of Ramesses IV, PhD University of Auckland 1998. Ancient History

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]