Рамне (община Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рамне (Община Охрид))
Тази статия е за селото в Охридско. За селото в Поречието вижте Рамне (община Брод).

Рамне
Рамне
— село —
Поглед на селото Рамне на северозападните падини на Галичица.
Поглед на селото Рамне на северозападните падини на Галичица.
41.1092° с. ш. 20.8364° и. д.
Рамне
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина1246 m
Население632 души (2002)
Пощенски код6000
МПС кодOH
Рамне в Общомедия

Рамне или Рамна (на македонска литературна норма: Рамне) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планината Петрино на два километра над град Охрид.

Поглед на селото Рамне и Охридската котловина от двора на селската църква

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Канне (Kanné) е посочено като село с 20 домакинства и 70 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Рамне живеят 140 българи-християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рамне е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рамна има 144 българи екзархисти.[4] Църквата „Свети Илия“ е от 1907 година.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Рамна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена на темели от по-стара църква в периода от 1967 до 2000 година. Според надписа градена е с помощта на селяните, майстор бил Симон Ристески, а фреските са дело на Мариан Ристески от Велгощи. Представлява еднокорабна сграда, градена с обработен камък. Във вътрешността на църквата има извор на лековита вода, а от югоизточната страна на църквата е изградена трпезария.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 632 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 594
албанци 2
турци 11
роми 0
власи 2
сърби 6
бошняци 0
други 17

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007